Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Ще уведомя пилота, сър. Приятно пътуване.
— Сигурна съм, че не ти се налагаше да пътуваш до Вашингтон — обади се Ив.
— Можех да уредя въпроса без да напускам Ню Йорк. — Той сви рамене и отпи от кафето си. — Все пак ми се струва, че присъствието ми ще ускори сключването на сделката. Освен това ще имам удоволствието да наблюдавам как работиш.
— Не искам да се забъркваш в тази история.
— Сигурен съм. — Той чаровно се усмихна и й подаде чашата. — Но не забравяй, че си моя съпруга, и че всичко, което правиш, живо ме интересува. Ето защо не бива да ме държиш настрана.
— Искаш да кажеш, че не ще позволиш да те изолирам.
— Точно така. А, ето я и уважаемата Пийбоди.
Младата жена напразно се опитваше да се престори на невъзмутима. Непрекъснато въртеше глава, опитвайки се да разгледа всичко.
Кабината беше разкошно обзаведена като стая в петзвезден хотел. Огромните кресла бяха удобни, стъклените масички блестяха, цветята в кристалните вази изглеждаха толкова свежи, сякаш бяха току-що откъснати.
— Престани да зяпаш и си затвори устата, Пийбоди. Приличаш на пъстърва, която всеки момент ще захапе стръвта.
— След малко, лейтенант. Вече започвам да се окопитвам.
— Не й обръщай внимание, Пийбоди, кисела е още откакто се събуди. — Рурк се изправи. Едва след секунди тя разбра, че галантно я кани да седне. — Искаш ли кафе?
— Ами… да, разбира се. Благодаря.
— Ще отида да го донеса, а вие ще останете насаме да обсъдите плановете си за днес.
— Далас, тук е… супер.
— Типично е за Рурк — промърмори Ив и отпи от чашата си. Сетне вдигна поглед към съпруга си, който се приближаваше към тях с кана прясно приготвено кафе. Помисли си: Няма втори като него. Невероятно красив и загадъчен, човек, който си признава, че не е светец. Да, действително е „супер“. — Съветвам те да затегнеш колана си, Пийбоди. Приятно пътуване.
Пътуването действително беше приятно и сравнително кратко. Междувременно Пийбоди уведоми Ив за подробностите. Очакваха ги в кабинета на шефа на отдела за охрана на държавните чиновници. Там двете щяха да прегледат предоставената им информация, но нямаха право да записват каквото и да било.
— Проклети политици! — възкликна Ив, докато пътуваха с таксито. — За Бога, защо са тези предпазни мерки? Та нали сенаторът е мъртъв!
— Такава е стандартната процедура. Освен това никога не се знае кой политик може да настъпиш по болното място. Хората от секретните служби се грижат това да не се случи.
— Тия типове са със закърнели мозъци. — Ив изгледа сътрудничката си. — Идвала ли си друг път във Вашингтон?
— Веднъж, когато бях малка. — Пийбоди вдигна рамене. — Родителите ми ни бяха довели да протестираме против изкуственото осеменяване на едрия рогат добитък.
Ив възкликна:
— Непрекъснато ме изненадваш. След като не си идвала тук отдавна, навярно ще ти бъде интересно да се поогледаш за туристическите забележителности. — Тя посочи към паметника на Линкълн, който беше заобиколен от туристи и от амбулантни търговци.
— Гледала съм много видеофилми… — започна Пийбоди, но Ив я прекъсна:
— Наслаждавай се на забележителностите. Това е заповед.
— Слушам. — Сътрудничката й се понацупи и се загледа през стъклото.
Ив извади от чантата си миниатюрна камера и я пъхна под ризата си. Съмняваше се, че охраната ще ги накара да минат през рентгеново устройство или да съблекат дрехите си, за да ги претърсят. Но ако това все пак се случи, тя ще обясни, че винаги носи резервно записващо устройство. Провери дали шофьорът дроид я наблюдава, но погледът му беше прикован към платното.
— Интересна архитектура, нали? — заяви тя, когато таксито премина край Белия дом. Старинната сграда се виждаше зад високата ограда и укрепените бункери.
Пийбоди се обърна и я погледна право в очите.
— Спокойно можеше да ми се доверите, лейтенант. Мислех, че го знаете.
— Разбира се, че ти се доверявам. — Ив говореше по-любезно от всякога, тъй като беше доловила, че е обидила сътрудничката си. — Работата е там, че не искам да те компрометирам. Ако се случи нещо непредвидено, ще пострадам само аз.
— Но щом сме партньори…
— Грешиш. — Ив наклони глава и тонът й стана по-строг. — Все още не сме. И като по-старша от теб аз решавам дали да се излагаш на опасност.
— Слушам — намусено произнесе Пийбоди. Ив въздъхна и продължи:
— Не бързай, ще имаш възможност да се докажеш. Рано или късно ще ти се наложи да се разправяш с командира. Повярвай, че никак няма да ти бъде лесно.