Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Оставаше само един проблем: почти никой друг не се съгласяваше с него. Специалистите по хидролокация, специалистите по торпедата, командирите на подводници, всички слушаха как Крейвън поднася надълго теориите си, фактите и логиката, с извисяващ се и падащ глас, сякаш рецитиращ Шекспиров монолог, макар и подчертан със собствените му максими на дълбоките води. Но никой — от командващия военноморските операции до долу — не мислеше, че Крейвън е прав.
Харди, специалистът-акустик от Военноморската изследователска лаборатория, беше убеден, че Крейвън вижда твърде много в акустичните данни и преследва духове. Според него единственото, което се е обърнало на изток към Средиземно море, е призрачната следа на Крейвън. Доводите му породиха някои съмнения у Крейвън. Освен това именно лабораторията на Харди ръководеше „Мизар“ и Крейвън трябваше да намери подкрепа, за да накара кораба да се обърне и да започне търсенето на изток. Отношенията му с лабораторията не бяха добри. Като директор на Проекта за дълбоководни системи бе задигнал един от бисерите, с които лабораторията се гордееше, батискафа „Триест II“, за да си помага с него при разработването на миниподводницата NR-1 на Рикоувър.
Офицерите, които отговаряха за безопасността на торпедата в Управлението за оръжейните системи, скоро се присъединиха към групата на отричащите. Твърдяха, че е невъзможно горещо пуснато торпедо да детонира вътре в подводницата. Настояваха, че за да има детонация, е необходимо бойната глава да се удари с максимална скорост в предмет и да спре да се движи при удара. Тогава и само тогава би избухнало. Командирите от Управлението за оръжейните системи имаха подкрепата на Бюрото по корабоплаване. Уолтър Дицен младши, висш служител във ВМС, също изпитваше силни съмнения. По време на горещите дебати никой от мъжете не забрави, че търсеха своите мъртви.
И все пак в един момент, в опит да развесели нещата, Дицен се обзаложи с Крейвън на бутилка шотландско уиски „Чивас Регал“, че греши. Командирите на подводници стояха на страната на Дицен. „Мизар“ вече бе намерил някои примамливи улики в страната на точка Оскар откъм Норфолк. Намериха се три неща, които биха могли да са от „Скорпион“: къс огъната тръба, нещо като дамски чадър и въже, завързано в „маймунски юмрук“ — подобния на топка възел, който моряците връзват на далечния край на швартовото въже, за да е по-лесно хващането му на кея.
Възникнаха спорове дали вързаното на възел въже, което „Мизар“ намери, е вързано в американски стил, или в стила, предпочитан от италианските ВМС, но чадърът, смятаха офицерите, трябва да е от екипажа на „Скорпион“. Бяха спирали по пристанища, нали? Това би могло да е нечий сувенир или подарък за жена у дома. Щяха да изминат месеци, преди биолозите на ВМС да обявят, че онова, което изглежда като чадър, е всъщност живо, едно от многобройните странни създания, които живеят на океанското дъно.
Все пак предвид сведенията от „Мизар“ и силните съмнения около себе си, дори Крейвън започваше да се пита дали не греши, дали не „пуши опиум“, както обичаше да се изразява. Но пък може би единствено той бе прав. Нямаше проблем да вярва и в тази възможност и затова продължаваше да рови. Уговори да спуснат от кораб малки експлозивни заряди в точка Оскар. Като сравнява акустичните сигнали оттам със сигналите, стигнали до Норфолк, щеше да разбере веднъж завинаги дали експлозията в този район може да създаде ехо — ехолокационни призраци, — което според твърденията на останалите не беше възможно.
Гордън Хамилтън долетя в Норфолк от Канарските острови за този случай. Двамата мъже се настаниха в гола тухлена стая в една от контролните станции. Там щяха да чакат цял ден и цяла нощ, и целия следващ ден, докато контролните заряди се чуят до брега.
При първия и втория опит зарядите бяха твърде слаби и нито един от акустичните сигнали не стигна до Норфолк. На Хамилтън и Крейвън им писна от студени сандвичи, голи стени и празна стая, от спането на пода и от самите тях. Изчерпали бяха репертоара си от служебни теми. Крейвън дори свърши запаса си от максими за морето.
Започна да прави лицеви опори. Напоследък си запълваше времето, останало между двете търсения на подводници, проектирането на NR-1 и управлението на програмата за морската лаборатория, с участие в програмата за обучение към Кралските канадски военновъздушни сили. Вече можеше да прави по осемдесет лицеви опори наведнъж. И го доказа няколко пъти, преди сигналите от експлозивите най-после да стигнат до Норфолк.