Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Не можеше да се разбере какво е предизвикало експлозията. Но 91 секунди по-късно започваше поредица от далеч по-силни гръмове и нямаше съмнение за произхода им. Крейвън и Харди бяха убедени, че това трябва да са имплозии, виковете на агонизиращата подводница, която се смачква, отсек след отсек, под натиск, почти равен на този от 250 кг тротил.
Хората в подводницата може и да са оцелели след първоначалната експлозия, ако, разбира се, този звук идеше от „Скорпион“. Може и да са живели достатъчно дълго, за да видят как стените се гънат навътре, но с това всичко би свършило. Никой не би могъл да оцелее след първата имплозия. Ударът от нея би сплескал кърмовата и носовата секция през центъра на подводницата като модел от хартия, смачкан от предната и задната страна с едно силно плясване на ръцете. Адската горещина и ударът биха убили всеки на борда за по-малко от една стотна от секундата. Хората би трябвало да са мъртви дори още докато океанското налягане продължава да мачка „Скорпион“: втора имплозия четири секунди след първата, последвана от друга след пет секунди, след това след две секунди, след още три секунди, след седем секунди и още, и още. Три минути и десет секунди след първата експлозия и всичко би трябвало да е свършило. Три минути и десет секунди унищожение, преди океанът изведнъж да замълчи.
Записани само осемнадесет часа след като екипажът на „Скорпион“ беше изпратил съобщение, че си тръгва за дома, ударите означаваха, че подводницата е успяла да измине по-малко от 400 мили към Норфолк.
Изминаха четири дни от обявяването на „Скорпион“ за изчезнала. Крейвън се обади на командващия военноморските операции, за да му каже, че навярно „Скорпион“ е загубена завинаги. Мурър не беше готов да чуе това. Не възнамеряваше да казва на семействата на хората от екипажа и на страната, че няма надежди заради няколко леки, почти незабележими отклонения върху лист хартия. Фактът, че те възникват в място, което се намира точно на пътя на „Скорпион“, в момент, когато се очакваше тя да бъде там, можеше да го убеди само да обяви мястото за „район от особен интерес“. След това изчака, за да види дали някой от самолетите, корабите и подводниците ще донесе още нещо.
Контраадмирал Бешъни, командващ подводните сили, започна да изпраща всички запитвания от пресата към Крейвън. Но ученият остана под строга заповед да избягва думата „загубена“, а дори и намека за смърт. Едва след още шест дни без знак от „Скорпион“ Бешъни и Мурър се принудиха да приемат, че Крейвън и Харди имат право. На 5 юни Мурър обяви, че „Скорпион“ е „вероятно загубена“. Няколко часа по-късно секретарят на ВМС официално обяви капитан Слатъри и останалите деветдесет и осем офицери и членове на екипажа за мъртви.
Но „Скорпион“ все още липсваше. Без да огледат останките от подводницата, ВМС никога нямаше да знаят какво се е объркало. Без такава информация ядреният подводен флот щеше винаги да работи със страха, че някаква фатална грешка, нещо недогледано би могло да предизвика нова катастрофа. Без доказателство, че хората от екипажа са мъртви, независимо от логиката и наличната информация, семействата им никога нямаше да се отърсят от мисълта, че хората може би са заловени и са живи навярно в някой съветски затвор.
Така започна втората фаза на търсенето. Сега Крейвън и екипът му трябваше да намерят „Скорпион“ и да разберат какво я е унищожило. Той отново насочи вниманието си към ехолокаторите.
Мястото на първата експлозия — наречено сега „точка Оскар“ — отбелязваше началото на търсенето. Но така пак не се стигаше до подводницата. Термалните слоеве във водата може да са изкривили звуците от „Скорпион“ по пътя им към Канарските острови и към хидролокаторите на Арджентия. Крейвън изчисли, че за всяка от точките, нанесени на картата по триангулачните данни е възможна грешка от десет мили.
Също водата в точка Оскар беше дълбока 2 мили. „Скорпион“ би трябвало да е спряла да имплодира на около две хиляди метра, преди да падне на дъното, прекъсвайки акустичната следа. В зависимост от скоростта й, от посоката и от силата на имплозията и разположението на кърмовите стабилизатори може да се е отклонила на много мили.
Всичко това означаваше, че подводницата може да е навсякъде в кръг от 20 мили или една обширна, непозната вселена. А изкуството на дълбоководното търсене все още се намираше в прощъпалника си.
В началото на търсенето на „Скорпион“ Крейвън имаше далеч по-малко данни, отколкото при издирването на руската подводница в Тихия океан. ВМС решиха да изпратят кораб, който да огледа района около точка Оскар. Не мислеха да изпращат „Халибът“ — тя беше проектирана за секретни задачи, а и нямаше нужда да се крие фактът, че търсят подводница, защото руснаците лесно можеха да прочетат за нея в американските вестници.