Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Затова ВМС изпратиха „Мизар“ — един кораб за океанографски проучвания. Дълъг 81 метра, бившият снабдителен кораб за полярните райони беше преобразуван на изследователски в началото на стремежа на ВМС към дълбокото след „Трешър“. За тази мисия щеше да се намира под ръководството на екипа на Харди във Военноморската изследователска лаборатория, където беше и базиран.
„Мизар“ носеше две камери на въже, по-изостанала версия на рибите на „Халибът“, и с тях щеше да започне бавното, трудно проучване на океанското дъно. Ръководител на издирването бе Честър „Бък“ Бюканън, цивилен океанограф и старши учен към Военноморската изследователска лаборатория.
Когато тръгваха, Бюканън знаеше, че им предстои дълго търсене. Ако лази с два възла, „Мизар“ щеше да се нуждае от месеци, за да обхване района. Но капитанът беше бачкатор по природа — нисък, набит и добронамерено войнствен. Остави си брада, остра и тънка, от деня, в който корабът напусна пристанището, като обяви, че ще я обръсне единствено след като намери плячката си.
Без да прекъсва контакта с Харди и Крейвън, които преглеждаха акустичните трохи, Бюканън започна да прави кръгове около точка Оскар, но намираше единствено богати на желязо метеорити. По указание на ВМС „Мизар“ започна да претърсва територията западно от точка Оскар. ВМС смятаха, че тъй като „Скорпион“ се е движила на запад към Норфолк, то това е най-добрата посока за търсенето.
Междувременно Крейвън се захвана да търси още информация, всичко, което би помогнало да насочва „Мизар“ от брега. Опита да нанесе на картата всяка имплозия с надеждата, че ще открие докъде е пътувала „Скорпион“, преди да заглъхнат последните звуци от загубата й.
Намери много повече.
Картата на Крейвън сочеше, че „Скорпион“ не е пътувала на запад в последните си мигове. Изчисленията показаха най-изненадващо, че тя се е движила на изток, назад към Средиземно море. Може би тя би се обърнала, ако бяга от друг съд, но от разузнаването вече казаха на Крейвън, че са напълно сигурни, че руснаците нямат участие. Трябва да е било друго.
Ученият отиде направо в командването на подводниците при Бешъни. Имаше въпрос: „Какво би накарало една подводница да се движи в погрешна посока?“
Крейвън зададе същия въпрос на няколко капитани и адмирали. Всеки път получи еднакъв отговор.
Една подводница се обръща на 180 градуса, когато се активира торпедо, ако е все още на борда, и на това подводничарите му казват „горещо пускане“. Подводницата се обръща, защото така се включват обезопасителните устройства на торпедото и го изключват. Същите обезопасителни устройства не позволяват на торпедата да завиват и да взривяват подводниците, от които са изстреляни.
„Скорпион“ носеше торпеда, заредени и готови за най-лошото, както правеха всички многоцелеви подводници от Студената война. Имаше четиринадесет торпеда „Марк 37“, седем „Марк 14“ и две „Марк 45 Астор“ с ядрени глави. Горещите пускания бяха особено чести при торпедата „Марк 37“ и ако е имало такова нещо, Слатъри е щял да даде нареждане „пълен надясно“ в момента, в който от торпедната зала съобщят за проблема. Всеки капитан би го сторил — този маньовър е едно от нещата, които се набиват в съзнанието на подводничарите, докато реакцията се превърне в обикновен рефлекс. Всъщност „Скорпион“ беше оцеляла от горещо пускане през декември 1967 г., шест месеца преди да изчезне, точно защото Слатъри спазил стандартната процедура.
Според Крейвън причината се криеше тук. „Скорпион“ е пътувала на запад, което означава, че нещо се е объркало при някое от торпедата. По някакъв начин се е активирало. И по някакъв начин е избухнало.
Крейвън започна да рови. Научи, че имало неизправност на бордовото контролно оборудване, което лесно може да задейства горещо пускане. Научи също, че торпедата, както и почти цялото останало оборудване на борда, се проверяват, когато подводниците тръгват за дома.
Една от любимите максими на Крейвън беше, че „ако нещо може да бъде монтирано обратно, то ще стане“. И в този случай се оказа вярна. Няколко подводници бяха съобщавали за горещи пускания в резултат на обратно монтирани електропроводи към контролното оборудване. Проблемът бе станал толкова обичаен, че командващият Атлантическия флот издаде предупреждения.
С тази известна неизправност и акустичните данни на Крейвън му се струваше, че съдбата на „Скорпион“ е била предрешена. Подводницата се е борила с горещо пуснато торпедо вероятно след като някой е разменил кабелите по време на тестовете. Само дето завоят на изток е закъснял твърде много. Логиката, фактите — всичко пасваше. Крейвън беше убеден.