Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Същата година „Триест“ направи девет спускания. Крейвън и капитан Хари Джексън, инженерът, помагал при изпитанията на „Трешър“, непрекъснато преследван от мисълта за разминалата му се смърт, наблюдаваха първото спускане от екрани на плаващата платформа. Виждаха, че няма следи от нападение, нито от торпеден удар отвън. Но нямаше и убедителни улики, от които да се разбере какво точно беше изпратило „Скорпион“ на дъното на океана.
Крейвън никога нямаше да спре борбата с последното късче от мозайката. Почти сигурен беше, че в „Скорпион“ е избухнало торпедо. Но как?
Изглежда, всичко щеше да спре там, без отговор на този въпрос, и семействата на мъжете от „Скорпион“ да се лутат сред кошмарите на експлозиите, несъществуващите битки и недоверието.
— Ние просто искахме отговор — заяви Барбара Бар Гилъм, загубила двадесет и една годишния си брат, Джоузеф Антъни Бар младши. — След аварията прикриха всичко.
Трагедията със „Скорпион“ бързо слезе от съзнанието на широката общественост, която вече беше засипана от видения за нощи с летящи куршуми, кървящи войници и сякаш безкрайна редица чували с тела във Виетнам. Семействата от „Скорпион“ можеха да останат завинаги терзани от съмнения, ако ВМС не бяха решили да отбележат неприятната петнадесетгодишнина от загубата на подводницата и не пуснаха изводите на следствената комисия и видеозаписи от потъналата й коруба.
По това време Крейвън беше на шестдесет и девет години и отдавна излязъл от ВМС. Сега активно участваше в разработването на нов вид земеделие в Хавайските острови. Вестник „Чикаго трибюн“ отпечата статия за документите и ролята му за използването на торпедната теория, за да намери „Скорпион“. Едва когато тази статия излезе в печата, Крейвън получи онова, което според него представлява последното късче от мозайката.
Всичко се разигра сякаш в последната глава на детективски роман. Статията в „Трибюн“ достигнала до масата на Чарлс М. Торн, работил като технически директор на Инженерния център за изпитване на оръжията към Военноморската торпедна станция в Кийпорт, Вашингтон. Като видял името на Крейвън, Торн вдигнал телефона и позвънил.
Двамата не се познаваха. Никой от тях не знаел за другия по време на дългото търсене за „Скорпион“ и години след това. И все пак имаха много общи черти. Торн също беше имал основания от доста време да се опасява, че за смъртта на „Скорпион“ е виновно торпедо. През лятото на 1968 г. той бил главен инженер в лабораторията в Кийпорт, натоварен със задачата да изпитва торпедата и компонентите им. Работил беше там двадесет и пет години и когато се обади на Крейвън, вече беше пенсионер от 12 години. През цялото това време бе пазил информация за „Скорпион“, която смяташе, че не може да бъде казана на никого заради правилата за секретност. Сега инженерът потърси учения.
Торн запита Крейвън дали не е виждал засекретен документ, изпратен през средата на май 1968 г. до отдела, преименуван на Управление по военноморските оръжия. Писмото описвало отказ при изпитанията на една батерия „МК-46“, разработена да захранва торпедо „Марк 37“ — бързоподвижно оръжие, смятано за първостепенно при борба със съветските подводници. Ставаше дума за предупреждение, изпратено от изпитателната лаборатория до завеждащия това управление контраадмирал Артър Грала. После Торн описа съдържанието му. Знаеше го доста добре, защото самият той бе написал предупреждението, макар то да било прегледано и подписано от капитан Джеймс Л. Хъникът, началник на станцията и отличил се командир на подводница през Втората световна война, който не беше вече между живите.
В предупреждението лабораторията съобщаваше, че една акумулаторна батерия за торпедо избухнала в пламъци по време на вибрационни изпитания по вина на дребна диафрагма от станиол, която струвала центове. Когато Торн предаваше това на Крейвън, новините, изглежда, правеха паралел с откритието, че отказ на евтини гумени уплътнителни пръстени бе причинил експлозията на космическата совалка „Челинджър“. Дълги около метър и 40 сантиметра широки, батериите на торпедата „Марк 37“ се закрепяха с болтове на два-три сантиметра от бойните глави. И всяка бойна глава носеше към 150 кг мощни експлозиви.
Предупреждението от лабораторията препоръчваше всички батерии от тази партида „да бъдат снети от служба при първа възможност“ и че в пробната батерия при изпитанието е генерирана достатъчна горещина, „която води до риск от нагряване и задействане на бойна глава и загуба на подводница“.