Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Стигнаха без ехо. И когато Крейвън и Хамилтън рекалибрираха сигналите от „Скорпион“ с новите данни, разбраха, че не само подводницата се е движила на изток, но и че се е движила по-бързо, отколкото Крейвън беше предполагал.
Той се върна към торпедната теория. Но се нуждаеше от повече сведения.
С типичния си драматизъм Крейвън уговори пресъздаване на трагедията. Трябваше му симулатор на подводница, а също и капитан Робърт Р. Фаунтин, бившия командир на „Скорпион“, преместен от подводницата малко преди тя да се отправи на последната си мисия.
Поставиха Фаунтин на руля на симулатора и един компютър бе програмиран да отчита заповедите му при пресъздаването на различните възможни причини за загубата на „Скорпион“. По този начин провериха десет различни сценария, но и десетте не създадоха съответстващи акустични сигнали. След това екипът на Крейвън помоли Фаунтин да направи едно последно нещо. Не казаха нищо за евентуална експлозия на торпедо, а само, че Фаунтин се движи към дома с 18 възла в час, и оставиха той да си избере дълбочина. Крейвън след това го помоли да провери торпедата. Екипът почака десетина-петнадесет минути, като даваше възможност на Фаунтин да остане спокоен. След това биха тревога.
— Горещо пуснато торпедо в торпедното отделение.
Без да мигне, без да чака, без да задава въпроси, Фаунитин заповяда:
— Пълен надясно.
Ето го. Завоят, който според Крейвън беше изпълнила „Скорпион“.
Почти към края на симулирания завой на Фаунтин — може би след половин минута или повече след заповедта му — в симулатора викнаха:
— Експлозия в предното торпедно.
Същата информация беше подадена и в компютъра, който започна да регистрира наводняване.
Фаунтин отговори с безкраен поток от заповеди: „изхвърли баластната вода“, „осигури херметичност“, „повиши скоростта“. Направи всичко, което би се изисквало от един капитан на подводница. И все пак въображаемата подводница продължи да се наводнява и да слиза към дъното. Точно 90 секунди, след като Крейвън обяви експлозията, тя премина 610 метра — дълбочината на смачкване — и компютърът регистрира имплозия. Някой от персонала обяви това с една дума: „бам“.
Симулираната имплозия възникна точно една секунда по-рано от записаното време от 91 секунди между експлозията на „Скорпион“ в точка Оскар и първата имплозия под мачкащото налягане на океана.
Крейвън го побиха тръпки, когато видя резултатите. Той и няколкото присъстващи на теста вече бяха почти сигурни, че са пресъздали загубата на „Скорпион“. Никой не каза това на Фаунтин. Никой не му съобщи, че може би току-що бе възпроизвел действията, довели до смъртта на хората, които някога командваше. Може би не се налагаше да му го казват. Той излезе от симулатора, без да задава въпроси, без да казва нищо.
Състраданието на Крейвън към Фаунтин и екипажа на „Скорпион“ не можеше да намали ентусиазма му. Като детектив беше намерил две нови улики и бързо отиде с тях при адмиралите Чейд и Бърнард А. Клари, заместник-председателя на военноморските операции. Вече дори и те започваха да се интригуват от детективската работа на Крейвън, но не можеха да бъдат убедени. Същото се отнасяше и за Службата по оръжейните системи, която продължаваше да настоява, че не е възможно едно торпедо да избухне на борда на подводницата.
Никой не беше подготвен да приеме ужасната истина, че ВМС са отговорни за смъртта на тези деветдесет и девет души. Крейвън разбираше нежеланието им, разбираше колко трудно е за адмиралите да приемат, че вината за грешката, отнела живота на толкова много хора, е донякъде и тяхна. И двамата адмирали бяха живели във времето, когато смъртта на борда на подводниците беше нещо обичайно. И двамата бяха ветерани от дизелите през Втората световна война, но тогава смъртта идваше от врага, а не от своите. Чейд може би се противеше повече и нищо чудно. Като млад офицер на „Граулър“ (SS-215), Чейд беше опитал за първи път какво значи да командваш, докато неговият скипер лежеше ранен на палубата на подводницата. Командир Робърт Гилмор издаде последна заповед на младия Чейд да потопи рязко „Граулър“ в отчаян опит да избяга от японски торпеден кораб и да го остави проснат на палубата. Чейд се подчини.
Въпреки нежеланието на адмиралите Крейвън не мислеше да се предава, щом вече беше убеден, че има достатъчно информация, за да намери „Скорпион“ и да докаже какво я е унищожило. Започна да съставя карта на океанското дъно, като използваше теоремата на Бейс за субективната вероятност, същата алгебрична формула, която бе използвал в търсенето на водородната бомба.