Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Крейвън не се нуждаеше от тълкуватели. „Скорпион“ беше открита. Датата бе 29 октомври, почти пет месеца от деня, в който я обявиха за изчезнала.
„Мизар“ намери „Скорпион“ на около 220 метра или една осма миля от мястото, в което Крейвън, неговите математици и група специалисти, обзалагащи се на бутилки уиски, бяха казали, че ще бъде. Подводницата се намираше на три хиляди триста и петдесет метра под водата.
Спуснал камерите, „Мизар“ правеше снимки на „Скорпион“, полузаровена в тиня и пясък и разделена на две части, придържани едва-едва от малко парче метал. Предната част на машинното отделение беше имплодирала и се свила за частица от секундата като телескоп в допълнителното пространство за двигателите.
Винтът и валът бяха отделени изцяло от трюма. Също и стабилизаторът. Близо до подводницата лежеше един секстант — вековен символ на мореплаването. Не се виждаха нито един навигатор, офицер или член на екипажа. Невъзможно беше да се надникне в подводницата, нито дори да се разгледа в детайли отвън. Въпреки че камерите на „Мизар“ се люлееха само на три-четири метра над „Скорпион“, снимките изглеждаха така, сякаш са правени в гъста мъгла.
Свикана беше следствено-съдебна комисия от седем военноморски офицери с председател контраадмирал Бернард Л. Остин, който беше водил и следствието при потъването на „Трешър“. В изявление за пресата от януари 1969 г. Военноморските сили обявиха, че след шестмесечно разследване следствено-съдебната комисия е стигнала до заключението, че трагедията със „Скорпион“ остава загадка, че причината не може да бъде „уточнена въз основа на наличните сведения“, и че не могат да се намерят „никакви неоспорими доказателства за нея“.
Естествено, ВМС отхвърляха за пред обществеността аварията с торпедото, като казваха: „Процедурите, използвани за работа с оръжието на борда, съответстват на установените мерки за безопасност.“ След това продължаваха с хвалбите, че от свидетелските показания може да се съди, че „от години не е имало аварии с торпедата в подводниците“.
Технически погледнато, ВМС казваха истината, но в такъв ограничен вид, че казаното се доближаваше повече до откровената лъжа. Всъщност, когато през 1993 излязоха по-подробните констатации на следствената комисия, се видя, че според нея трите най-вероятни причини за загубата на „Скорпион“ включваха аварии с торпедо.
На първо място в списъка стоеше теорията на Крейвън, че на борда на подводницата е имало горещо пуснато торпедо, навярно по причина на проверките от страна на екипажа преди пристигането у дома. Но след това комисията се отклоняваше от теорията му, че торпедото е избухнало на борда. Вместо това, смята, че: „Импулсивно и навярно повлиян от успешното изстрелване на горещо пуснато торпедо «Марк 37» през декември 1967 г., екипажът е освободил торпедото от тръбата, активирано за стрелба, и то е потърсило най-близката цел — «Скорпион».“
Комисията признаваше, че няма доказателства за удар от торпедо отвън, но разсъждаваше също, че около „Скорпион“ не се виждат парчета от торпедното отделение, които биха доказали, че експлозията е станала вътре в подводницата.
Бивши торпедисти от подводниците казват, че е почти немислимо екипажът на „Скорпион“ да се е паникьосал и да е изхвърлил активирано за стрелба торпедо. Инцидентът през 1967 г. е станал с торпедо, предназначено за учебна стрелба и снабдено само с учебна бойна глава без експлозив.
Комисията, изглежда, е изнамерила компромис във връзка със засекретените си констатации. Цитирайки Крейвън и акустичните му доказателства, тя стига до извода, че причината е в торпедото. Но спорното мнение, че експлозията е възникнала отвън, изглежда сякаш в съгласие с твърдението на Управлението за оръжеините системи, че е невъзможно горещо пускане на торпедо да доведе до експлозия на борда.
Също така в доклада се включват течове на газ, скъсани хидропроводи, пожар и други. Но само един от елементите в списъка говори за катастрофални резултати: авария с оръжие. Според бюрото това би довело до „загуба на плавателен съд“.
Към средата на 1969 г. ВМС разпоредиха провеждането на свръхсекретен опит за проучване отблизо на остатъците от подводницата и разкриване на мистерията. Интересуваха се най-много от торпедното отделение и торпедните люкове. Изпратиха „Триест II“ за оглед отблизо. Първото спускане бе проведено на 16 юли, само няколко дни преди астронавтите от „Аполо“ да стъпят за първи път на Луната.
— Господи, в какъв откачен свят живеем — мърмореше си Крейвън, докато стоеше на плаващата платформа, от която спуснаха „Триест“. — Мислим си, че правим технологично постижение точно толкова трудно и също толкова значително за хората, както онова с кацането на Луната, а сме единствените, които ще имат възможност да се насладят на тази операция.