Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
— Хей, Гордън, имаш ли хидролокатори във водата, които може да са чули „Скорпион“? — попита Крейвън, без да си прави труда да поздравява.
— Не, нямам, но част от лабораторията ми на Канарските острови има един постоянно потопен локатор—отговори Хамилтън.
Хидролокаторите генерираха купища издраскана хартия с пикове и спадове, изписвани от писци върху постоянно движещи се барабани. Но имаше един проблем. От последното обаждане на „Скорпион“ до брега бяха изминали шест дни, а лабораторните работници трябваше да почистват и изхвърлят записите след два или три дни. Всякакви драсканици, които биха могли да регистрират последната трагедия на борда на „Скорпион“, трябваше да са заминали с боклука.
И все пак Крейвън твърдо вярваше, че хората рядко правят онова, което се изисква от тях. Разсъждаваше, че почистването е първото, което не се прави. След не повече от два часа Хамилтън се обади. Крейвън излезе прав. Из цялата лаборатория имаше купища хартия и заровени в тях се намираха акустични записи от две седмици, включително осем отделни експлозии или сериозни смущения през шестте дни без контакт със „Скорпион“. Но смущенията можеха да са предизвикани от почти всичко, включително взривове от незаконно търсене на нефт, а такива звуци кънтяха из Северния Атлантик доста редовно. И можеха да са дошли почти отвсякъде, от всяка посока.
С единствения комплект записи Крейвън не можеше да определи географското положение на взривовете. За да го направи, му трябваха три различни записа от три различни хидролокатора, разположени в три различни точки. Тъй като нямаше данните за точно определяне, Крейвън тръгна по обратния път, като нанасяше на графика времената на експлозиите според известния маршрут и скорост на „Скорпион“. Получи осем позиции в средата на океана, където предполагаше, че би се намирала подводницата в момента на всяко от смущенията. Според батиметричните карти19 всичките осем обекта се намираха във води по-дълбоки от шестстотин метра, където подводниците не можеха да устоят и се смачкваха.
Въз основа на тези данни ВМС изпрати самолети във всичките осем точки. Пилотите търсеха плаващи отломки и нефтени петна. Не откриха нищо. От липсата на отломки не можеха да се направят никакви изводи, като се има предвид дълбочината. На Крейвън му трябваха още данни. Търсенето на хидролокационни доказателства продължи.
Отделно от усилията на Крейвън Уилтън Харди, главният учен в елитен екип специалисти по акустика във Военноморската изследователска лаборатория, първостепенното съоръжение на ВМС за подводни изпитания във Вашингтон, намери следващата улика. Знаеше, че ВВС имат два хидролокатора близо до Нюфаундленд, за да проследяват подводните сътресения от ядрените изпитания на руснаците. Единият се намираше близо до полуостров Арджентия.20 Другият — на 200 мили от него.
Харди изпрати за записите, като знаеше, че се цели много далече. И двата хидролокатора на ВВС се намираха толкова далече от Азорските острови — последното известно местонахождение на „Скорпион“, — колкото изобщо можеха да се намират подслушвателни устройства, без да са извън Северния Атлантически океан. А и точно между хидролокаторите и пътя на „Скорпион“ се намираше най-голямата планинска верига на земята — подводния средноатлантически хребет. Планините бяха достатъчно големи, за да спрат повечето звуци от Азорските острови.
Разбира се, на пръв поглед записите на ВВС бяха безполезни. Не се виждаха никакви драматични пикове, както бяха регистрирали в лабораторията на Канарските острови. Но на Харди му се струваше, че ако се вгледа достатъчно силно, ако може би погледне малко отстрани, май ще види нещо. Наложи записите от Канарските острови върху тези от Арджентия.
Там бяха, почти изцяло скрити в локалните шумове — леки трепвания, които, изглежда, съвпадаха с по-драматичните пикове, уловени от лабораторията на Хамилтън. Харди се обади на Крейвън, който сега координираше цялата операция по акустично издирване към ВМС. Крейвън реши да се убеди, че записите от Арджентия не са нито съвпадение, нито фантоми.
Ако пиковете от Арджентия бяха излишен шум, то вероятно графиките щяха да очертаят стотици или хиляди мили встрани от относително тясната ивица в океана, следвана от „Скорпион“. Но ако новите данни сочеха към някой от осемте пика, доловени при Канарските острови по дължината на онази тясна ивица, то акустичните съвпадения почти сигурно щяха да бъдат валидни.
Харди направи откритието първи. Там, точно по курса на „Скорпион“, се виждаше експлозия, достатъчно силна, за да разкъса стоманен трюм и да изпрати наводнената подводница на дъното.
19
Карти на водните дълбочини. — Б. пр.
20
Военноморска база югоизточно от Нюфаундленд, Канада. — Б. пр.