Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)

По времето, когато Крейвън обръщаше към Пентагона, офицерите от разузнаването вече търсеха трескаво акустични сигнали или други признаци за авария, сблъсък или бой. Пилоти-разузнавачи определяха местонахождението на всички известни надводни бойни и търговски кораби и подводници на Съветския съюз и Източния блок, намиращи се най-малко на петдесет мили от курса на „Скорпион“. Разбира се, когато Крейвън влезе в оперативния център, ВМС бяха отхвърлили идеята за участие на руснаците в загубата на „Скорпион“.

Самият вицеадмирал Чейд взе участие в търсенето, като се качи на подводницата „Прего“ (SSN-650). Роджърс, бившият член на екипажа, също се включи в търсенето на борда на новата си подводница „Лапон“ (SSN-661).

В един момент всички на „Лапон“ смятаха, че са открили „Скорпион“. Радистите на подводницата бяха доловили сигнал за помощ от „Брендиуайн“. Но скоро стана неприятно видно, че сигналът е фалшив, садистична шега от търговски кораб или яхта.

Междувременно Крейвън предприе търсене, което претърпя толкова завои и го вкара в такива конфликти с останалите от ВМС, че самият той започна да се пита дали не се е побъркал. Започна достатъчно рутинно, като търсеше начин за акустично проследяване на океанските дълбини. Ясно беше, че подслушвателната мрежа SOSUS ще е безполезна. Докато подслушвателната система в Тихия океан беше доловила онова пукане, единствения звук от загубата на съветската подводница, обширните масиви на SOSUS в Атлантическия океан не можаха да сторят същото. Атлантическата система SOSUS беше проектирана да филтрира входящия шум, за да могат хидролокационните мрежи да записват непрекъснатото тракане на машините, бръмченето на винтовете и останалата музика на подводниците, когато плават под вода, като в същото време заглушава експлозиите от проучванията за нефт, земетръсите и виковете на китовете. Същата тази система за филтриране би елиминирала всяко свидетелство от падането на „Скорпион“ на дъното на океана и би накъсала ужасните звуци от смачкващата се подводница до степен, когато са почти неразличими от нормалния шум на океана.

— Как, по дяволите, ще намерим тези бедни копелета? — мърмореше си Крейвън. След няколко дни щяха да го назначат за председател на Техническа консултантска група, свикана да помага в търсенето на „Скорпион“ от Робърт А. Фрош, помощник-секретар на ВМС по изследванията и развитието. Крейвън и останалите членове на групата трябваше да докладват направо на командващия военноморските операции и на командира на Атлантическия флот.

Започна да се обажда до малките океанографски изследователски станции, осеяли Атлантическия океан. Начело на списъка стоеше Гордън Хамилтън, приятел, който завеждаше една океанографска лаборатория на Бермудските острови, финансирана от Службата за морски изследвания.