Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Ти значи се наобядва, а?
— Наобядвах се — нерешително си призна Незнайко.
— Тогава може би ти се ще и десерт, а? Хайде, Дригел, оправяй се с него, както си знаеш!
Дригел грабна Незнайко за яката, постави го точно срещу широката двукрила врата и го удари силно по врата с палката. На Незнайко му притъмня пред очите; той полетя през стаята, блъсна глава във вратата, при което и двете й крила широко се разтвориха, излетя право навън и се пльосна насред улицата. От удара и от действието на електричеството известно време не можеше да дойде на себе си. Незнайко постепенно се опомни и тъкмо щеше вече да се изправи на крака, когато видя, че вратата на полицейското управление изведнаж отново се разтвори и през нея изхвръкна на улицата Козлето. Незнайко веднага скочи, изтича при него и взе да му помага да стане.
— Мошеници!… Мерзавци! Престъпници! Подлеци! Ще ви науча аз вас! — викаше със сълзи на очи Козлето.
Той се изправи на крака и вдигна заплашително юмрук към затворилата се врата.
— Защо постъпиха така с тебе? — съчувствено го запита Незнайко.
— И сам не зная! Този глупак с шлема ме попита: „Не ти ли омръзна, драги мой, да седиш в дранголника?“ „Омръзна ми, драги мой, но какво да правя“ — отговарям аз. „Ами не искаш ли да ти се съкрати срокът?“ „Искам“ — казвам аз. „Това може да се нареди — казва ми той. — Хайде, Дригел, съкрати му срока!“ Е, и тогава Дригел като ми перна един по врата с палката! Видя ли как се изтърсих върху паважа!
Незнайко се чудеше как да успокои горкото Козле.
— Пак добре, че тук при вас силата на тежестта е шест пъти по-малка, отколкото на Земята — каза той. — Ако се беше изтърсил с такава сила у нас, щеше да си изпотрошиш и костите.
— Мошеници проклети! — изхлипа Козлето, като разтриваше с ръка ударения си врат. — Не ми се иска да се разправям с тях, иначе щях да им дам да разберат! Според правилника, те бяха длъжни да ни дадат да закусим, а после да ни изхвърлят от дранголника!
— Ами ти за какво попадна вътре?
— Загдето помирисах един геврек — призна си Козлето. — Но ти да не си помислиш нещо, аз съвсем не съм крадец. Просто много дълго стоях без работа. Изхарчих си всичките пари за ядене, продадох, каквото имах, и почнах да гладувам. Веднаж два дни поред нищичко не бях хапнал. На третия ден минавах покрай една хлебарница. Помислих си: я да се отбия поне да видя какви са кифлите, може пък да ми мине апетитът. Отбих се в хлебарницата, а там пълно с краваи, франзели, пирожки, банички, понички. И всичко така хубаво мирише, че просто да припаднеш. А пък гевреците — сложени право пред мене, на тезгяха. Взех един геврек и го помирисах. Но хлебарят забеляза. Че като ме сграбчи за ръката! И веднага извика полицая. „Той, казва, искаше да изяде геврека.“ И стана една!… Взеха ми геврека, набиха ме здравата и отгоре на това ме пъхнаха за три месеца в дранголника.
Козлето изтри с ръкав сълзите си, поуспокои се малко и попита:
— Ти къде ще идеш сега?
— И аз не зная — отговори Незнайко.
— Ами пари имаш ли?
— Не.
— И аз нямам. Но до вечерта все трябва да спечелим нещо. Без пари тук не може!
В това време Незнайко вдигна падналата му от главата шапка и видя, че от нея изпадна един бял плик.
— А-а! — спомни си Незнайко. — Та това е писмото, за което ми казваше Мигача. Проклетият Дригел така ме цапардоса, че съвсем изумях!
Козлето вдигна плика и прочете написаний върху него адрес:
„До собственика на магазина за разнокалибрени стоки господин Шмекерленд, улица Извита, пресечка Змийска, дом № 6“.
— Аз зная къде е Извитата улица — каза Козлето. — Да вървим, ще ти я покажа. Може би господин Шмекерленд ще ни даде някаква работа.
Незнайко отново скри писмото в шапката и я нахлупи чак до веждите. След половин час нашите приятели стигнаха до Извитата улица и завиха в една тясна пресечка, която лъкатушеше като змия сред високите здания. От двете страни на уличката къщите се издигаха така близко една от друга, че светлината стигаше само за горните етажи, а долу, където се намираха магазините, цареше тайнствен полумрак. Незнайко видя над вратата на един от магазините табела с надпис: „Продажба на разнокалибрени стоки“. Те влязоха заедно с Козлето в магазина и чак тогава разбраха какъв вид стоки се продаваха тук.
Първото, което се хвърляше в очи, бяха пушките от различна система и калибър, наредени в стройни редици, върху специални дървени поставки. На тезгяха в образцов ред лежаха разни пистолети, ножове, ками, кинжали, боздугани и боксове. Покрай стените се намираха осветени отвътре витрини, в които като на изложба бяха подредени комплекти от фалшиви ключове, стоманени пилички, свредели, обикновени клещи, клещи за рязане на тел, обикновени лостчета, лостчета за разбиване на ключалки, оксиженни апарати за рязане на огнеупорни каси и сандъци. В една витрина, над която имаше надпис „Полицейски принадлежности“, бяха изложени различни модели гумени електрически палки, стоманени белезници, окови, запалителни бомби, сълзливи бомби и различни други предмети, нужни на полицаите.