Най-добрата жена от космическите сили
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Най-добрата жена от космическите сили». Краткое содержание книги:
— Има ли нещо? — попита Майк. Не му беше убегнало колко тиха беше станала изведнъж и как измъчено седеше на мястото си.
Черити поклати глава и погледна демонстративно в друга посока. След две минути бяха вече във въздуха.
Имаха късмет в две отношения. Кройд и хората му очевидно наистина бяха извършили малко чудо, защото хеликоптерът летеше отлично, а денят беше толкова тих, че Майк изцяло можеше да посвети вниманието си на тази странна птица и да свикне с нея.
Последваха съвета на Кройд и летяха ниско, но много бързо. Отправиха се към океана, после завиха и отново се приближиха до крайбрежието. Под тях се плъзна осиротелият свят от пластмаса на Кони Айлънд, после сянката на хеликоптера пробяга над първите сгради от предградията. Оттатък, в Манхатън, градът представляваше истински хаос, но тук той изглеждаше… мъртъв. Беше очаквала, че шумът на двигателя ще привлече хора по улиците, но не видя никого. Ако тук някой все още продължаваше да живее, то сигурно се криеше в дома си. Без да иска, тя отново си спомни за къщата, пълна с мъртъвци. Може би и долу беше същото, помисли си с ужас. Може би сградите бяха пълни с трупове, а те прелитаха над тях.
Майк се приведе леко напред, погледна надолу и коригира леко курса на хеликоптера. Сега летяха почти паралелно на брега и едва ли на височина, надхвърляща трийсет метра. Въпреки това под тях не се забелязваше никакво движение.
— Найлс? — попита тя.
Майк кимна.
— Не съм сигурен дали ще открия къщата — каза той. — Всичко изглежда малко по-различно, когато си тук горе.
Десетина минути летяха в посока юг. Сега вече тук-там виждаха хора — по някой колоездач или пък неколцина, които бяха привлечени от шума на мотора и бяха излезли на улицата.
Най-сетне стигнаха мястото, където беше жилището на Найлс. Дори и от височина, по-малка от трийсет метра, нищо не подсказваше за катастрофата, която беше прерязала артериите на Ню Йорк: една нормална улица с красиви малки къщички, които се редяха една подир друга, скрити зад поддържани с обич градинки.
Майк поведе хеликоптера в нисък полет над къщата, в която живееше Найлс със семейството си. Направи широк завой, върна се обратно и се приземи на окосената тревна площ пред сградата, толкова близо до нея, че перките едва не докосваха стрехите й.
— Побързай — каза той едносрично.
Черити разкопча предпазния колан и се накани да отвори вратата, но Майк я задържа.
— Вземи го — каза той и посочи с глава автомата, който се намираше между седалките им.
За момент Черити бе изкушена да го направи. После обаче поклати глава, бутна вратата и скочи от кабинката, преди Майк да успее да я задържи. Изтича приведена до къщата, като се оглеждаше внимателно на всички страни. Зад прозорците на съседната къща се появи сянка, нещо проблесна. Но никой не се появи на улицата.
Зад нея изрева моторът на хеликоптера и без малко да бъде преобърната от силния вятър, който създаваха перките, когато Майк отново вдигна машината във въздуха и я задържа десетина метра над улицата. Очевидно той се отнасяше съвсем сериозно към предупреждението на Стенли.
Вратата се отвори, когато й оставаха още два метра до къщата, и се показа Найлс. Носеше обикновени, черни панталони от рипсено кадифе и една от ярките, пъстри ризи, които така много обичаше. На колана му висеше пистолет. И не беше ни най-малко изненадан, когато видя Черити.
Погледа я безмълвно няколко мига, после вдигна глава и погледна към хеликоптера.
— Откъде намерихте този музеен експонат? — попита той. Гласът му беше много изморен. Черити съзря зад него някаква сянка в къщата и чифт черни очи, които я оглеждаха почти със страх. Установи с напълно необоснована уплаха, че това бяха детски очи. На стената беше облегната пушка с приспособен към нея телескоп. Трябваше да събере всичките си сили, за да може да погледне отново към Найлс.
— Лети, нали? — каза тя.
Найлс се засмя невесело.
— Да — каза той. — Пак напред, така ли?
— Ние… извикаха ни — произнесе тя колебливо. — Преди два часа, Найлс. Лично Бекър.
— Базата СС 01? — Найлс отново посочи към хеликоптера. — С това нещо ли?
— Докъдето стигнем — сви рамене Черити. По дяволите, какво й ставаше? Внезапно й беше невъзможно да продължи. — Ние тримата, Найлс — каза тя.
Найлс изкриви устни, но тя не разбра дали това беше усмивка или не.