Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Извади пластмасова торбичка, в която имаше около една унция бял прах. Опита го с върха на езика си и от устата му излетя горчиво проклятие. Беше кокаин, при това от най-чиста проба.
Завари Мати в кухнята. Беше направила кафе, в чиния на масата имаше нарязан кейк — вероятно онзи, който той откри във фризера.
— Последни запаси — каза тя при появата му. — Специално за спешни случаи като днешния… — Сложи чинията в микровълновата печка, на устните й се появи бледа усмивка: — Откри ли нещо интересно?
— Между Рейчъл и тоя Гидиън има нещо — предпазливо отвърна той.
В ръката му се появи пластмасовата торбичка, лицето на Мати моментално се изопна.
— Исусе! — ахна тя и прикри устата си с длан. — Да не би това да е…
— Кокаин — мрачно изрече. — Открих го в гардероба на Рейчъл.
Красивите й очи потъмняха от ужас. Микровълновата печка издаде тих сигнал, ръката й механично отвори вратичката. Въздухът се изпълни с аромат на канела, орехи и кафе. Мати остана неподвижна пред печката, втренчила невиждащи очи в нея.
— Господи, Лю — прошепна най-сетне тя. — Какво върши със себе си това дете?
— Не знам — въздъхна Кроукър.
Тя механично разпредели кейка в чиниите, после напълни с кафе две високи бледозелени чаши. В крайна сметка нервите й не издържаха, част от тъмната течност се изля върху покривката. Той побърза да й помогне.
— Господи Исусе, мили мой Боже! — Думите с мъка излизаха от вцепенените й устни, тялото й неволно потърси опора в неговото. — Май ще излезе, че изобщо не познавам собствената си дъщеря!
Кроукър замълча, ръцете му продължаваха да придържат раменете й.
— Аз ще се оправя с кейка — рече след няколко дълги секунди той.
Тя поклати глава и бавно се отдръпна от него:
— Недей, ще се справя… Трябва да се справя! — Допълни чашите, ръцете й вече не трепереха. Постави всичко на малък поднос и се насочи към дневната. Там седна, изчака брат си да стори същото и с въздишка отметна косата си.
— Господи, имам чувството, че съм се омъжила за напълно непознат човек!
Кроукър отхапа от кейка и каза:
— Преди известно време имах връзка с омъжена жена. — Видя как веждата на Мати се повдига и побърза да добави: — Бракът й не беше щастлив, но както и да е… — Отпи от ароматното кафе и продължи: — Тази жена имаше дъщеря — едно красиво и изключително умно момиче. Но беше болно, страдаше от булимия… Разболяло се заради родителите си, по-скоро от ужасените скандали, които те си вдигали пред очите й…
Сестра му добави сметана към кафето си и вдигна глава:
— Виждаш нещо общо ли?
— Момичето живееше с чувство за вина, беше убедено, че то е причина за лошите отношения между родителите си…
Кроукър забеляза как сестра му се вцепени, а по бузите й избива нездрава руменина.
— Аз обичам дъщеря си! — прошепна тя.
— Зная, че я обичаш. Казах, че онова момиче ИМАШЕ чувство за вина, което не означава, че е било виновно. На практика майка й я обичаше до полуда…
— Аз също обичам Рейчъл до полуда — отвърна Мати и вдигна глава да го погледне. — Заедно с теб, тя е единственото нещо на този свят, което има значение за мен. Страхувам се обаче, че е малко късно за подобни прозрения…
— Я ми кажи нещо — вдигна глава той. — Къде беше Рейчъл, докато вие с Доналд гонехте английските лисици, играехте поло в Аржентина и карахте яхта в Нюпорт? — Замълча за миг, после добави: — През всичкото това време тя е имала нужда от теб. Момичетата винаги имат нужда от своите майки.
Сестра му замълча, пръстът й механично чоплеше парченце орех от глазурата на кейка. Проговори едва когато в сладкиша се появи дупка:
— Можеш да ми повярваш, че по онова време аз непрекъснато се опитвах да се върна, да бъда с Рейчъл. Но Доналд беше непреклонен. Беше направил много за мен, беше ми отворил куп луксозни врати и искаше да се наслаждава на резултата… Нямах друг избор и пътувах с него. А Рейчъл оставях на дойката… — Обхвана чашата, сякаш искаше да се стопли. Пръстите й побеляха от напрежение, очите й бяха тъмни и пусти. — Какво стана с живота ни? — с мъка прошепна. — Какво стана с нея, докато аз бях далеч? — С ужас попита: — Мислиш ли, че Рейчъл е искрена, когато казва, че ме мрази?
— Няма значение какво мисля аз — отвърна брат й. — Важното е ти какво мислиш…
— Тя взема наркотици, Лю! Среща се с хора, които изобщо не познавам! Излиза нощем, нямам представа къде ходи. Спи до късно, а когато се събуди, иска да говори не с мен, а с теб! — Лицето й се сгърчи в грозна гримаса: — Единственото нещо, което искам в момента, е да я прегърна, да я притисна към себе си и да й кажа, че я обичам… Нима е късно да го сторя, Лю?