Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— А баща й? Какви бяха чувствата й към него?
— Това е най-голямата загадка на живота ми — отвърна с въздишка Мати. — Както вече ти казах, Доналд не проявяваше към нея Бог знае какъв интерес и тя прекрасно го знаеше. Но въпреки това беше луда по него. Когато пътуваше, тя по цял ден не се отделяше от телефона и го чакаше да се обади. Той, разбира се, изобщо не се обаждаше. Но вместо да се разочарова, Рейчи ставаше все по-всеотдайна и продължаваше да чака. И това ме вбесяваше! — Гласът й изтъня, ръцете й механично разместиха измитите съдове.
Кроукър се вслуша в този глас и веднага откри фалшивите нотки в него.
— Мати, какво има?
— Нищо!
— Вече стигна дотук, можеш да направиш и следващата стъпка — меко настоя той.
— Всъщност нищо конкретно… Но понякога имах чувството, че връзката между нея и Доналд е някак… как да ти кажа… мръсна… — От устата й излетя смутен смях: — Боже, колко съм глупава!
— Не си глупава. Обясни ми какво точно имаш предвид.
Ръцете й продължаваха да действат точно. Нищо чудно, че ролята на Хенри Хигинс се е удавала на Доналд прекалено добре, помисли си Кроукър. Както по време на учението си, така и в работата след това, Мати беше проявявала изключителни способности.
— Имам предвид особената игра на криеница между тях, нещо като „аз гоня — ти бягаш“, нищо повече — промърмори.
— Става въпрос за времето преди развода, нали?
— Да — кимна тя. — Между тях личеше някакво скрито напрежение, което аз приемах като особеност в отношенията им. Рейчъл търсеше близостта му, а той я отхвърляше. Тя опитваше отново, Доналд реагираше по същия начин… Темпото се усилваше, в крайна сметка и двамата изпадаха в нещо като треска…
— Какво ставаше после?
— Не съм сигурна — отвърна му със замъглен от спомените поглед. — Изглежда, балонът се пукаше… След което отношенията им отново ставаха нормални.
— Той отстъпваше на желанието й да са заедно, така ли? Това ли беше начинът да се свали напрежението?
— Понякога да, понякога не. Аз самата не съм била свидетел на такива срещи… — Личеше, че не може да се справи с тази загадка. — Но и в двата случая Доналд се връщаше към обичайната си дейност, а Рейчъл ставаше кротка като агънце. До началото на следващия цикъл, разбира се…
— Длъжен съм да ти задам един деликатен въпрос, Мати — промълви брат й. — Доналд проявяваше ли грубост по отношение на Рейчъл, независимо под каква форма?
— Никога! — отвърна Мати. Очите й бяха чисти, нямаше причини да се съмнява в тяхната искреност. — Познаваш ме, Лю… Никога не бих позволила подобно нещо. Но на практика такъв проблем не съществуваше просто защото Доналд не беше грубиян. Беше самоуверен и решителен човек, познаваше всички начини да упражнява власт над другите и никога не би прибегнал до физическо насилие…
За миг остана неподвижна над умивалника. После свали гумените ръкавици, очите й се насълзиха.
— Хайде, иди да видиш нейното „гнездо на греха“… — докосна рамото му тя.
Кроукър се обърна и пресече хола. Отвори вратата в дъното и се озова в стаята на Рейчъл. Стените бяха боядисани в бяло, а ъглите — маркирани с черна рамка.
Насреща му беше голям плакат на Кърт Кобейн — покойния вокалист на групата „Нирвана“, в съседство бяха пръснати плакати и на други рок групи: „Стоун Темпъл Пайлътс“, „Лайв“ и Р. Е. М.
Кувертюрата на леглото беше на черно-бели квадратчета и приличаше на покривка за хранене от петдесетте години. Седна на леглото и се огледа. Искаше да възприеме обстановката от гледната точка на Рейчъл — такава, каквато всяка сутрин я беше виждала тя. От опит знаеше, че хората обичат да се събуждат в обкръжението на любимите си вещи. В полезрението му попаднаха плакатът на Кърт Кобейн, прозорецът с ярките светлини на Палм Бийч, които приличаха на диамантена огърлица около мършавата шия на овдовяла кралица, една фотография в рамка на тоалетната масичка. Снимката беше черно-бяла и изобразяваше красива млада жена с дълга до раменете коса. Беше облечена в прозрачен найлонов дъждобран, към гърдите си притискаше котка с дълъг косъм. Под дъждобрана се виждаше широк, обкован с метални кабари кожен колан. Кроукър стана и пристъпи по-близо. Оказа се, че това не е снимка, а част от корицата на списание. Красивото момиче беше манекенка. Обърна рамката и измъкна придържащия картон. От обратната страна на корицата го погледна реклама на джинсите „Бъфало“. Липсваше името на списанието, нямаше и дата.
Затвори рамката и я остави на място, вниманието му бе привлечено от една по-малка снимка, скрита зад първата. Беше на Рейчъл, облечена в морскосиня рокля от сатен. От шията й висеше огърлица от едри перли, вероятно взета на заем от Мати. Изглеждаше красива и зряла. Готова за абитуриентския бал, помисли си Кроукър. Но нещастна. Измъкна от портфейла си снимката, която получи от сестра си, и започна да ги сравнява. На неговата Рейчъл беше хваната изненадващо и лицето й беше напълно естествено. Докато на тази тук в изражението се долавяше напрежение и скованост.