Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Ръката й се плъзна по главата му, пръстите й разрошиха косата му, както някога…
— Всичко е наред.
Гласът й стана силен и плътен, отчаянието се стопи.
— Най-сетне си давам сметка колко огорчени сме били един от друг… — Стана, повдигна брадичката му и го разцелува по двете бузи. — Казахме си всичко, сега трябва да го забравим. Най-важното е, че отново сме заедно.
После се зае да разчиства масата. Движенията й бяха пестеливи и точни, като на човек, който е свикнал да живее сам. Щеше да изглежда съвсем наред, ако не беше тази трагедия с Рейчъл, рече си Кроукър. Стана, пристъпи към нея и я прегърна през кръста. За миг тя се притисна в него, после продължи да се занимава с чиниите.
— Какво друго ти каза Рейчъл? — попита след известно време Мати.
— Дъщеря ти е много гневна.
Тя въздъхна, ръцете й в жълти гумени ръкавици за миг спряха да търкат чинията.
— Деветдесет и девет процента от тийнейджърите са така — промърмори извинително, после го погледна през рамо: — Нима вече си забравил какви бяхме ние на нейните години?
— Не всички вземат наркотици, въпреки това, което показват по телевизията — поклати глава Кроукър. — И не всички имат тайни като Рейчъл…
Мати рязко се обърна. В очите й блесна паника, лицето й се зачерви:
— Какви тайни?
— Не зная — въздъхна той. — Надявах се ти да ми кажеш, защото Рейчъл не пожела…
Сестра му отново се залови с чиниите, но той усети, че е изненадана. Взе кърпата и започна да подсушава вече измитите прибори. Въпросът си зададе внимателно, с нужната деликатност:
— Забелязала ли си някаква промяна у Рейчъл през последните месеци?
— Не — поклати глава Мати. — След смъртта на Доналд стана необщителна и затворена, сякаш онази самолетна катастрофа нанесе някаква рана в душата й… Не зная какво точно е изпитвала. Предполагам, че се е надявала някога отново да намери място в сърцето на баща си.
— Разговаряли ли сте на тази тема?
— Много пъти. Както и за всичко останало. Но не успях да осмисля света, в който живее. Не разбирам музиката, която създават групи като някакви си „Грийн Дей“, за мен тя е просто неприятен шум… — Остави измитата чиния да се изцежда и се залови да търка дъното на тенджерата: — Но ако трябва да бъда напълно откровена, Рейчи нито очакваше разбиране от моя страна, нито го търсеше. Възприемаше като брутална намеса всеки опит за контакт с нейния свят…
— Мати, тя е приемала наркотици, злоупотребявала е с тях. Нещо би трябвало да ти направи впечатление…
— Бяхме доста отчуждени — сви рамене сестра му. — Преди около шест месеца доктор Стански я подложи на обичайния контролен преглед, но всичко беше наред. — Лицето й се сбърчи: — Сигурна съм, че той не ми е споменавал нищо за наркотици…
— Нормално — рече Кроукър. — Наркоманите знаят всички трикове, за да скрият порока си от лекарите. — Приведе се напред и настойчиво я попита: — Сигурна ли си, че нямаше нищо? Странно поведение, лош успех в училище, липса на пари от чантичката ти…
— Абсолютно! — отвърна тя. — Носеше само шестици, а що се отнася до парите — подобни проблеми никога не сме имали…
— Наркотиците променят хората, Мати — промърмори, изчака някаква реакция от нейна страна, после добави: — Ще ми позволиш ли да хвърля едно око на стаята й?
Изглежда не го чу.
— Много ми се искаше да поговоря с нея — някак отнесено прошепна.
— Познаваш ли някой си Гидиън?
— Да, чувала съм това име и предполагам, че се среща с него — извърна се Мати. — Но не съм го виждала. А Рейчъл не желае да говори за него.
— Позволила си й да се среща с момче, за което не знаеш нищо? — вдигна вежди Кроукър.
— Рейчъл е на петнадесет, Лю — погледна го тя и с въздишка добави: — Какво можех да направя, да я вържа ли? И без това се държеше зле с мен, а напоследък направо ме мразеше…