Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Остави я обратно, но нещо в рамката не беше същото. Докосна я с пръст и тя помръдна. Изненада се, когато се появи снимка на собствената му особа. В първия момент не успя да си спомни къде е правена. После се сети, че тази снимка беше от сватбата на един братовчед във Форест Хилс. Обаче не бяха ли на нея двамата с Мати? Вдигна я срещу прозореца и веднага забеляза, че лявата страна беше внимателно изрязана. Вгледа се по-отблизо и видя част от ръката и бедрото на сестра си…
Погрижи се снимките да заемат предишните си места, след което методично се зае да претърсва чекмеджетата и шкафчетата на Рейчъл. Не пропускаше нито едно ъгълче, преглеждаше една по една струпаните на купчина черни тениски, бикини и сутиени. Търсеше две неща: наркотици и дневник. Момичетата на нейните години почти винаги си водят дневник, а той подозираше, че Рейчъл има доста тайни, които би доверила единствено на хартията… Една от тях носеше името Гидиън. Момчето, с което се среща в нощните часове. Мати го мислеше за гадже, но към това Кроукър би прибавил и още нещо: компаньон за наркотичните сеанси. Не откри нищо, с изключение на голям пакет изсъхнали люлякови клонки в най-долното чекмедже на писалището.
Стаичката гардероб трудно можеше да се нарече претъпкана. Сред дрехите доминираше черният цвят — три чифта дънки, два чифта кубинки „Док Мартин“ с дебели подметки — от онези високите, които носят морските пехотинци, доста поизносени маратонки „Еъруок“, черно-бели на цвят. От поставката висяха няколко колана от черна кожа, изпъстрени с различни по форма метални кабари — почти като онзи на манекенката от снимката. В ъгъла беше захвърлено черно кожено яке, на гърба му се мъдреше надпис МАНМАН, изписан с бял спрей.
До якето, направо на пода, лежеше морскосинята абитуриентска рокля. Кроукър откачи една от свободните закачалки и се наведе да я вдигне. Под нея имаше още нещо. Стоманените нокти на протезата му внимателно го поеха.
Беше червена гумена топка, от която стърчаха две копринени корди. По време на дългата си полицейска практика се беше натъквал и на такива неща — тази топка беше част от странните ритуалистични атрибути на хора, практикуващи садомазохистичен секс. Слага се в устата, а кордите се завързват на тила… Дълго време Кроукър остана приклекнал, очите му не се отделяха от топката. Замисли се дълбоко, на слепоочието му пулсираше тънка веничка. Винаги беше проявявал търпимост по отношение на секса, но това откритие го разтърси дълбоко. Все пак ставаше въпрос за собствената му племенница, а не за някоя проститутка от Тамиами Трейл.
Пред очите му изплува разстроеното лице на Мати, в ушите му прозвучаха думите, с които описваше отношенията на Рейчъл с баща й. Според Кроукър тези отношения бяха именно садомазохистични, макар и само на емоционално ниво. Сестра му беше достатъчно интелигентна, за да го усети. Но ако Рейчъл е отишла още по-нататък? Ако връзката й с този Гидиън е практическо приложение на тези перверзни емоции?
Най-накрая протегна ръка и пъхна топката в джоба си. Нямаше смисъл сестра му да я открие, и без нея й се беше насъбрало достатъчно. После окачи абитуриентската рокля на закачалката и старателно приглади предната й част. Сякаш възстановяването на безупречния вид на дрехата щеше да му помогне да запази в съзнанието си представа за онази Рейчъл, която няма нищо общо с гадостите, които внушаваше присъствието на червената гумена топка…
Претърси джобовете на черното кожено яке. Откри ролка ментови бонбони, няколко смачкани салфетки, монети на стойност тринадесет цента и малко топче от станиол, което беше плътно пристегнато. Един от никелираните нокти на протезата му изскочи навън, острият като бръснач връх внимателно разви топчето. Във вътрешността му нямаше нищо, с изключение на остатъци от бял прах. Той го помириса, после предпазливо го близна. Може би е кокаин, рече си. Но количеството беше твърде малко, за да бъде сигурен…
Върна бонбоните в левия джоб на якето и пръстите му напипаха нещо. Претърси джоба още веднъж, но дъното му беше празно. Любопитството му се пробуди. Свали якето от закачалката и го обърна с хастара навън. Шевовете изглеждаха недокоснати, с изключение на няколко сантиметра в лявата част на хастара, които бяха съшити небрежно, на едри бодове. Дръпна конците и хастарът се разтвори. Пъхна пръсти в цепнатината, предварително сигурен какво ще открие вътре.