Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Той стисна ръката й. Много му се искаше да й каже, че не е късно, но не посмя. След седмица, най-много две, Рейчъл щеше да е мъртва…
— Не се отчайвай — изрече с въздишка. — Правя всичко възможно да й намеря бъбрек…
— Господи, дано успееш, Лю! — прехапа устни Мати. — Това би било истинско чудо!
— Дръж се, Мати — отвърна Кроукър. — Не мисли за нищо, просто се дръж!
Сълзите се търкаляха по бузите на сестра му и бавно капеха върху покривката. Когато най-сетне беше в състояние да говори, тя бавно поклати глава:
— Доналд ми даде всичко, което поисках… Превърна ме в приказна принцеса, а в замяна аз правех всичко възможно да го направя щастлив… Може би точно тук се крие проблемът. Някъде по средата на този път съм се изгубила…
— Не, скъпа — поклати глава той. — Изгубила си се в момента, в който си го срещнала!
Кроукър се изтегна на леглото на Рейчъл, очите му продължаваха да се взират в снимката на манекенката с прозрачен дъждобран. После заспа. Мати надникна, влезе на пръсти в стаята и го зави с леко памучно одеяло. Любопитно огледа биомеханичната му ръка. Излишно беше да си представя как живее човек с отрязани крайници. Просто защото първите два месеца след като Доналд я напусна, тя имаше чувството, че и двата й крака са ампутирани. Макар и непоправимо разстроен, този брак се беше превърнал в нещо като животоподдържаща система за нея. Беше убедена, че без него веднага ще умре. Не умря и това беше единствената й малка победа… Завивайки брат си, тя изведнъж си даде сметка, че не го беше попитала как е изгубил ръката си. „Съвсем в моя стил — рече си. — Аз никога не споделям проблемите си и никога не се интересувам от проблемите на другите…“ Това просто беше част от характера й. Приемаше болезнено интимността във всичките й форми, с изключение може би на физическата. Цял живот беше така, не можеше да се промени. Но едва сега разбра, че подобно отношение към околните е дълбоко погрешно. Особено към Рейчъл, а вероятно и към Доналд навремето…
Копнееше с цялото си сърце да възстанови близостта си с дъщеря си, да спечели доверието й, да прогони чувството на самота, с което живееха и двете… Но усещаше, че това едва ли ще й се удаде. То беше свързано с изява на силни чувства, а пред тях Мати беше безсилна…
С отчаяние и тъга си даде сметка, че животът на Рейчъл никак не е бил лек, едва сега усети огромната емоционална болка, сред която е живяло детето й. Тялото й се преви на две, сякаш някой беше изкарал въздуха от дробовете й. Краката й се подкосиха и тя бавно се отпусна на колене. Меката повърхност на килима докосна пламналата й буза, тялото й се разтърси, сякаш пронизано от хиляди игли. Долови познатата миризма на Рейчъл и жадно я пое. Сякаш това беше единствената нишка, която я свързваше с живота… Какво да направи, освен да се помоли?
— Мили Боже — започна шепнешком. — Моля те, не ми отнемай детето, преди да съм го опознала! Моля те, мили Боже!
Ден трети
Глава 1
Кроукър се събуди на разсъмване. Както винаги вътрешният му будилник действаше безотказно. Взе душ, избръсна се и напусна апартамента, без да безпокои Мати. Тя щеше да се събуди часове по-късно. Този сън й беше твърде необходим.
Над уличното платно светеха бледи като блуждаещи духове луминесцентни лампи. Той очакваше да долови грохота на прибоя, но вместо него чу само мекото пришляпване на водите в канала, примесено с крясъците на гладни гларуси.
Реши да отиде пеш до болницата, която беше на не повече от петнадесет минути път. Дотогава щеше да съмне, а и той нямаше да има грижата за връщането на лексуса на Мати пред блока. Надяваше се, че неговият тъндърбърд все още е на болничния паркинг. Другият вариант беше да са го ограбили или задигнали…
Спря пред автомата за вестници на близкия ъгъл и си купи „Сън-Сентинел“. Това беше ежедневникът на общината Броуърд, който със сигурност отразяваше всички местни новини, заслужаващи внимание.
Фактът, че заспа в леглото на племенницата си, никак не беше случаен. Искаше да попие атмосферата, в която е живяла Рейчъл, да даде време на ума си да осмисли новополучената информация. Част от вещите в стаята на момичето просто не отговаряха на представата, която беше имал за нея. А това в повечето подобни случаи означаваше, че въпросната представа е невярна…