Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Мъжът се приближи. Кожата му имаше цвета на полирано тиково дърво, в чертите му се долавяше нещо латиноамеринско. В ръката му се поклащаше дипломатическо куфарче — толкова тънко, че изглеждаше непрактично. Носеше черни мокасини от щраусова кожа, скъп часовник „Патек Филип“ на китката и златна венчална халка на лявата ръка. Елегантност и добър вкус, прецени Кроукър.
— Вие сте господин Лю Кроукър, нали? — усмихна се мъжът. От него лъхаше на сандалово дърво и лимон.
— А вие кой сте?
Усмивката на мършавия се разшири и оголи два реда пожълтели от никотина и времето зъби.
— Марселус Рохас Диего Махур — представи се той и в пръстите му по магически начин се появи визитна картичка.
Кроукър я пое. Господин Марселус Рохас и тъй нататък се оказа адвокат.
— Драго ми е, господин Махур. Но колко е часът? Някъде около шест сутринта, нали?
Мършавият повдигна ръкава на сакото си и хвърли поглед на скъпия „Патек Филип“.
— Шест и седем минути, ако искаме да бъдем точни, сър.
— От колко време ме чакате?
— От три след полунощ — отвърна той. Каза го с такъв тон, сякаш всеки ден му се налагаше да виси по паркингите.
— Изглеждате свеж като морковче — отбеляза Кроукър.
— Благодаря — галантно се поклони адвокатът. — Господин Кроукър, ще мога ли да отнема няколко минути от времето ви?
— Не сега, бързам за болницата.
— Разбирам — кимна мъжът и на лицето му се изписа разочарование. Езикът му опря в небцето и отскочи с рязък щракащ звук. Оставаше да възкликне едно „колко жалко“ и съвсем да заприлича на добродушен роднина.
— Някой друг път — кимна Кроукър и започна да се обръща. — Обадете ми се, номерът ми е в указателя…
Лицето на мършавия потъмня още повече.
— Страхувам се, че това е невъзможно, сър. Трябва да разговаряме сега, или никога.
— Значи никога.
Понечи да тръгне по стълбите, но го спря блясъкът на малък револвер 25-ти калибър, който сочеше право в корема му.
— Сега — каза Махур, без да проявява абсолютно никакво вълнение.
Очите на Лю се изместиха от дулото на малкия пистолет към лицето на собственика му.
— Очаквате да повярвам, че ще ме гръмнете тук, на входа на болницата? — попита той изненадан.
— Имало е и такива случаи — сви рамене мършавият, по устните му се мерна нещо като усмивка, която бързо се стопи: — Е, лично аз не съм го вършил, но… — Тъмните загадъчни очи се втренчиха в неговите: — Между другото, имам си разрешително за оръжие…
— Вярвам ви. Не вярвам обаче на друго: че ще се изложите на такъв риск заради клиент!
Онзи дори не мигна.
— Подобно изявление предполага, че знаете нещо за мен, а това не е така! — отсече той.
Загледан в тези очи с цвят на кафе, Кроукър предприе рискован ход, базирайки се на опит, интуиция и мимолетни първоначални впечатления.
— Зная достатъчно — рече. — Вие сте човек, за когото думата клиент означава пари. И действате според едно съвсем просто правило: рискът, на който сте склонен да се изложите, е правопропорционален на очаквания хонорар. Ако сумата е достатъчна за високия ви стандарт, вие сте всеотдаен професионалист, решен на всяка цена да постигне резултат! Ще признаете ли, че съм съвсем близо до истината?
Устните на Махур се разтеглиха в дяволита усмивка.
— На това ще отвърна, че който не вярва в силата на парите, трудно може да бъде човек от мой тип — отвърна, а малкият пистолет изчезна с бързината, с която се беше появил. — Извинявам се за неудобството, което ви причиних. По природа съм кротък човек и прибягвам до насилие само ако бъда сериозно провокиран… Но в случая трябваше да привлека вашето внимание, господин Кроукър. Това се налага поради неотложната същност на задачата ми. Неотложна както за клиента ми, така и за вашата племенница.
— За какво говорите? — втренчи се в него той и усети как стомахът му се свива.
— Хайде да не си губим времето, сър — рече мършавият, а главата му кимна по посока на болницата. — Вече бях горе и видях момичето…
— Какво?! — заплашително изръмжа Кроукър и неволно пристъпи напред.
— Спокойно, senor, спокойно — вдигна ръце адвокатът. — Далеч съм от мисълта да причиня зло на вашата племенница, дори напротив…
— Но сестрите нямат право да…
— Връчих им визитната си картичка. Ще останете изненадан, ако ви кажа колко много неща може да си позволи един адвокат… Казах, че съм представител на потенциален донор, което всъщност не е далеч от истината…