Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— Но Рейчъл все пак му е дъщеря…
— За него тя беше част от мен — погледна го в очите Мати. — Следователно част от предишния живот, от който той вече се беше отегчил.
— Колко спокойно го казваш!
Сестра му отмести чинията си и поясни:
— Доналд беше неспокоен дух. Постоянно рушеше и градеше наново, никога не беше доволен от постигнатото. Аз го разбирах… Нещо, което ти никога не си направи труда да сториш…
Кроукър усети как гневът му се надига и неволно повиши тон:
— Ти май още си склонна да защитаваш този мръсник?
Мати въздъхна, ноктите с ален маникюр потънаха в гъстите й коси.
— Добре виждам къде ще ни отведе този разговор — промълви, протегна ръка и покри неговата върху масата. — Не искам да се караме, особено сега, когато най-сетне отново сме заедно… — На устните й се появи усмивка: — Само едно ще ти кажа, Лю… Ти беше толкова заслепен от омраза към Доналд, че не можеше да видиш и добрите му черти…
— Мисля, че имах достатъчно основание за това!
Очите й потъмняха, а той неволно присви пръстите на протезата си под масата.
— Искам да научиш истината, Мати! — настоя. — Истината и нищо друго, освен истината!… На кръщенето на Рейчи аз бях безкрайно щастлив, независимо от твоето отношение към семейството. В един момент се появи Доналд и ме прегърна. Почти съм готов да се закълна, че се готвеше да ми лепне една целувка!
— Спомням си…
— Но няма начин да знаеш какво ми каза… — продължи припряно Кроукър. — Бил много доволен, че се сродява с ченге, двамата с него сме щели да се забавляваме по мъжки — да ходим на лов и риба с частния му самолет из цялата страна… Можело да каня свои приятели ченгета, особено ако са на високи постове… И до днес помня точните му думи по време на приятелската прегръдка: „Нямаш представа какъв късмет извади, че се ожених за сестра ти. Имай ми доверие и двамата с теб ще направим толкова пари, колкото никога не си сънувал! Но при условие, че вкараш в играта и твоите приятелчета…“
— Какво означава това?
Забеляза смайването в очите й и стисна ръката й.
— Искам да си изясним нещо, преди да продължа — меко промълви той. — Обещай ми, че след днешния ден ще забравим за този човек! Достатъчно дълго е стоял между нас, нека пратим в миналото веднъж и завинаги! Съгласна ли си?
— Добре, Лю — кимна Мати. — Мога да те уверя, че то вече е минало, поне за мен… Но сега искам да чуя цялата истина!
— Ще я чуеш. Желанието на Доналд беше да си създаде връзки с управата на Ню Йорк. С политици, висши ченгета, профсъюзни лидери. Разчиташе на моите връзки и подкрепа главно за да сключва мръсните си сделки… — Приведе се над масата, в очите му блеснаха мълнии: — Това беше моментът, в който избухнах, скъпа! И открито го заплаших!
— Никога не си ми казвал това — прошепна Мати.
— Вярно е. Вероятно защото бях бесен на тоя тип, а вероятно и защото ти не беше готова да слушаш подобни неща…
Върху лицето на Мати се изписа отчаяние и сърцето му потръпна от жалост. Години наред беше мечтал за този момент — моментът, в който ще разбие илюзиите на сестра си за Доналд. Сега това най-сетне се превърна в действителност, но в устата му кой знае защо се появи вкус на пепел…
— Господи, как провалих живота си! — прошепна Мати.
— Не, скъпа. Просто си била влюбена.
— Другото име на глупостта! — дрезгаво се разсмя тя, но пръстите й продължаваха да стискат дланта му с отчаяна сила. — Аз бях умна, красива… и беззащитна. Доналд е видял всичко това за частица от секундата, а след това си е направил сметката, нали? По-голямата част от приятелите му, или не — по-точно е да ги наричам партньори — всичките онези млади и умни копелета с милиони в банковите си сметки, се женят за статут. Те търсят жени от известни фамилии, чрез които получават достъп до онези среди, които не могат да помиришат въпреки парите си. Доналд обаче е различен. По всяка вероятност тази игра му се е струвала прекалено елементарна. Той е искал повече: да разруши нещо до основи и да го изгради отново — както прави в бизнеса си. Искал е ролята на Хенри Хигинс, а за мен е отредил тази на Илайза Дулитъл… Мечтата му е била да вземе едно обикновено момиче от „Кухнята на ада“ и да сътвори от него дама със синя кръв — благородна и изтънчена… — Мати размаха ръце, на устните й се появи усмивка: — И го вършеше добре… Що се отнася до мен, аз бях запленена. Коя жена на мое място би се почувствала другояче? Той ме обсипваше с грижи и внимание, имах чувството, че се сбъдват най-съкровените ми мечти. Имах специални преподаватели по дикция, чужди езици, поведение в обществото. Господи, в един момент се оказа, че е наел за мен импресариото на най-известните звезди от „Метрополитен“! Ходех на частни уроци по балет и тенис, езда и поло, аеробика и ветроходство! Когато най-сетне прецени, че съм готова, бях показана на света. Ходехме на лов за лисици в Англия, играехме поло в Аржентина, занимавахме се с ветроходство в Нюпорт… Естествено беше всичко това да ме заслепи… — Рязко се приведе, ръката й стискаше плота на масата със силата на удавник. — Но моята валпургиева нощ настъпи — промълви и се втренчи в лицето на Кроукър. — Доналд е мъртъв, всичко, което обичах у него, се е превърнало в пепел… Дъщеря ми е на прага на смъртта… Пред себе си виждам единствено грозната истина, надянала маската на мъртвец… Ако сега не успея да я погледна в очите, никога няма да сторя това!