Ден нула [calibre 1.48.0]

Коул я погледна притеснено, но замълча.

— Значи ще вечеряме само тримата, така ли? — попита накрая тя.

— Вероятно — каза Джийн.

— Да или не?

— В момента не мога да ти дам отговор.

— Страхотно! — намръщи се Коул. — Споменах ли ти, че в службата имам предостатъчно въпроси без отговор? Отивам да видя племенницата си!

— Не видях басейн на двора — обади се Пулър.

— Закрит е — поясни Джийн. — Не сме почитатели на слънцето.

— Освен това не обичате водата ви да почернява от въглищен прах — добави Коул.

— Това са пълни глупости и ти го знаеш! — сопна се сестра ѝ.

— Така ли?

Появи се прислужницата с напитките. Коул взе лимонадата и подаде бирата на Пулър.

— Е, аз отивам — обяви тя. — А вие двамата спокойно можете да клюкарствате зад гърба ми.

Джийн я изчака да излезе, обърна се към Пулър и чукна чашата си в бутилката му.

— Малко е напрегната — каза тя.

— Дължи се на работата ѝ — отвърна той. — А фактът, че е жена, я прави още по-напрегната, защото иска да я вземат насериозно.

— След като казвате…

— Вие двете сте много различни. Приличате си само по външност.

— Прав сте — кимна Джийн, замълча за момент и попита: — Всъщност защо закъсняхте? Все още не спите с нея, нали?

— Все още? — изненадано я погледна Пулър. — Тя съвсем не прилича на някоя, която спи с когото ѝ падне.

— Нямах предвид това. И наистина не е такава. Но е привлекателна и свободна, а аз не виждам да носите брачна халка.

— Това не обяснява вашето «все още».

— Може би не се изразих правилно. Истината е, че сестра ми е доста самотна и отчаяна.

Пулър се облегна назад и отпи глътка бира.

— Не, не спим заедно — отговори на въпроса той. — Но пък ни взривяват заедно.

— Моля? — подскочи на стола си Джийн.

— Някой беше минирал пикап в двора на една къща, която посетихме. Разминахме се на косъм с невъзможността да вечеряме с вас днес или когато и да било.

Тя остави чашата и се втренчи в него.

— Шегувате се!

— Никога не се шегувам с подобни неща.

— Но защо Сам не ми каза нищо?

— Не знам. Тя ви е сестра и би трябвало да я познавате много по-добре от мен.

Джийн отново вдигна чашата си, но не отпи. Гледаше втренчено маслинките в коктейла.

— Ще ми се никога да не беше постъпвала в полицията…

— Защо?

— Защото е опасно.

— Много професии са опасни.

— Знаете какво имам предвид! — остро отвърна тя.

— Служи на обществото и рискува живота си за сигурността на гражданите на Дрейк. Възхищавам ѝ се.

— А вие сте военен, нали? Също служите на обществото.

— Може да се каже.

— Ирак или Афганистан?

— И двете.

— В гимназията бях влюбена в едно момче, казваше се Рики Даниълс. Постъпи в армията веднага щом завършихме и го убиха по време на Първата война в Залива. Беше едва на деветнайсет.

— Щяхте ли да се омъжите за Роджър Трент, ако Рики се беше върнал жив и здрав? — внезапно попита Пулър.

Тя допи мартинито си на един дъх и се намръщи.

— Не виждам причини да отговарям на подобни въпроси!