Ден нула [calibre 1.48.0]

— Тук се работи двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. Преди време прекратяваха работа привечер, но вече не е така. Времето е пари, а единствената им стока са въглищата. Условията са тежки, но местните хора са свикнали. Казват, че благодарение на въглищата получават ток за осветление и за работа на лаптопите. Поне така пише в рекламните брошури на компанията.

— Май мразиш всичко, свързано с мините — подхвърли Пулър.

— Не всичко — поклати глава Коул. — Те разкриват работни места, а освен това осигуряват електричество за целия щат. Но много хора са на мнение, че има и по-добри начини да се копаят въглища, и то без да се нанасят щети на природата. В определен момент щетите започват да надвишават ползите и същите хора ще ти кажат, че този момент отдавна е дошъл. Но какво ти пука, ако не си от тук и не ти се налага да ползваш черната вода в мивката си? Не ти падат скали върху покрива, децата ти не се разболяват от рак поради рекордни нива на замърсяване. Наричат ни Съединени американски щати, но май в нищо не сме единни. Апалачи доставя въглища на останалата част от страната, а след изчерпването на залежите ще изглежда далечна и непозната като Плутон. Но останалата част от страната не се интересува от това. Животът продължава. Такава е действителността.

— Какво беше отношението на баща ти? Очевидно е бил свестен човек.

— През по-голямата част от живота си търсеше залежи. Според мен в един момент е престанал да мисли за екологичните щети. Ако изобщо е мислил, разбира се…

— А Ранди?

— Какво за него?

— Той също е търсил залежи. И вероятно е бил добър в работата си. Но днес е извън релсите… — Пулър замълча за момент, после попита: — Той ли е авторът на първите заплахи срещу Роджър?

— Искам да ти покажа още нещо — каза Коул и включи на скорост.

41