Ден нула [calibre 1.48.0]

Коул се върна в стаята.

— Желанието на Меган да отслабне, е толкова силно, че не иска да разговаря дори с леля си — обяви тя.

В следващия момент забеляза намръщената физиономия на сестра си и стрелна с поглед Пулър.

— Наред ли е всичко?

— Абсолютно — кимна той.

Вратата отново се отвори.

— Ранди! — възкликна тя.

Ранди Коул имаше доста по-приличен вид в сравнение с първата вечер, когато Пулър се натъкна на него. Чисти дънки, черна тениска и мокасини. Беше избръснат, с добре сресана коса.

Сам Коул изглеждаше приятно изненадана.

Джийн посрещна появата на брат им по-сдържано, но очевидно и тя беше доволна.

— Как си, страннико? — прегърна го Коул с явното намерение да разпръсне напрежението още в началото.

— Добре съм — отвърна Ранди, погледна към Пулър и добави: — С теб вече се видяхме пред мотела.

— Да.

— Ти ли си човекът от армията, за когото говори целият град?

— Май да.

— Едно време и аз исках да постъпя в армията.

— А защо не постъпи?

— В крайна сметка не ме допуснаха. Очите ми не били наред, а и нещо в гърдите — може би защото цял живот дишам чист въздух.

— Хайде да вечеряме — обади се Джийн.

Трапезарията беше просторна, облицована със зеброво дърво. Изящни корнизи и аплици ѝ придаваха вид на бална зала. Настаниха се в единия край на огромна маса, която беше толкова дълга, че се нуждаеше от три чифта солидни крака.

— Явно от въглищата се печели добре — обади се Ранди и поглади с длан лъскавото дърво.

— За пръв път ли идваш тук? — попита Пулър, забелязал възхищението, с което младежът оглеждаше луксозната обстановка.

— Колко пъти съм те канила! — побърза да се обади Джийн. — Направо не мога да повярвам, че дойде!

Седнал до Ранди, Пулър ги гледаше с интерес. Нима бе възможно младежът да не е стъпвал в дома на сестра си през всичките тези години?

— От колко време живеете в тази къща? — обърна се към Джийн той.

— Вече пет години — отвърна тя, без да сваля очи от брат си. — Строителството ѝ отне доста време, но в замяна на това осигури работа на много народ.

— Ако навиеш мъжа си да построи още две-три като нея, край на безработицата в района — подхвърли Ранди.

— Мисля, че тази ни е напълно достатъчна — отвърна с нервна усмивка Джийн.

— Колко жалко — каза Ранди и направи разочарована гримаса.

— Но за теб работа винаги ще се намери, стига да поискаш — добави сестра му.

— Каква по-точно? Вицепрезидент? Главен финансов директор или може би главен целувач на задници?

— Преди време Ранди и баща ни са работили заедно за «Трент Експлорейшън» — каза Коул.

— Какво по-точно? — попита Пулър.

— Откривахме нови находища и бяхме страхотно добри — отвърна Ранди.

— Наистина е така — каза Джийн. — Откриваха големи залежи на най-невероятни места.

— Татко не беше учил в колеж — добави Ранди. — Всъщност едва е завършил гимназия, след което веднага постъпил на служба във флота. Но беше адски добър в разчитането на геоложките доклади, а освен това познаваше областта като петте си пръста. От него научих всичко, което знам. — Очите му се заковаха в лицето на Джийн. — И до ден-днешен няма човек, който да знае повече от мен за находищата в района. Включително и Роджър с цялото си модерно оборудване.