Ден нула [calibre 1.48.0]

Пулър спря зад нея, извади чисти дрехи от багажника и я настигна пред входната врата.

— Хубава къща — отбеляза той. — Откога живееш в нея?

— Откакто съм се родила.

— Била е на родителите ти?

— Купих дяловете на брат ми и сестра ми, след като мама и татко починаха.

— Едновременно ли починаха?

— Да.

От начина, по който го каза, пролича, че няма желание за повече обяснения.

— Прилича ми на къщите по каменистото крайбрежие на Мейн — отбеляза той.

— Точно затова ми харесва.

Пулър огледа съседните къщи.

— Твоята се отличава от всички останали. Защо?

— Защото баща ми я е строил. Служил е във флота и е обиколил света като млад. Много обичаше морето и затова къщата прилича на крайбрежна вила.

— Хубава е. — Той докосна една от солидните колони на верандата. — Но защо се е върнал тук, след като е бил моряк?

— Роден е в Западна Вирджиния. Просто се е прибрал у дома. Извинявай, но трябва да проведа няколко разговора. Използвай банята на горния етаж, в която трябва да има кърпи и всичко останало.

— Благодаря.

Пулър намери банята и пусна душа. Пет минути по-късно беше напълно облечен и готов да тръгват. В коридора почти се сблъска с Коул, която беше по хавлиен халат.

— Много си бърз — учуди се тя.

Беше боса и това я правеше по-ниска от него с над трийсет сантиметра.

— Не се мотаеш в банята, когато след теб чакат хиляда души — поясни той. — Станало ми е навик.

— Аз не мога толкова светкавично, но няма да се бавя — обеща тя.

— Ползвай тази баня.

— Не, нещата ми са долу.

— Спалнята ти не е ли тук, горе?

— Не ти трябва да знаеш къде е спалнята ми, Пулър! — сряза го тя.

Той отстъпи крачка назад и погледна над рамото ѝ.

— Добре. Може ли малко вода? Човек ожаднява, когато едва не са го взривили.

— В хладилника има минерална вода.

— Нямам нищо против да пия и от чешмата.

— Не и от тази чешма.

Слязоха долу. Тя влезе в банята, а той отиде в кухнята. Зад гърба му се разнесе шум от течаща вода и той си я представи как влиза под душа. После престана да мисли за нея. Работата, особено неговата, трудно можеше да се смесва с нещо друго.

Кухнята наподобяваше корабен камбуз. Просторна, функционална, с отлично разпределено пространство и подредена като аптека. Явно бащата моряк бе успял да превърне къщата си в подобие на кораб.

Двамата родители бяха починали едновременно. Вероятно при катастрофа. Но Коул не искаше да говори за това. Добре. И бездруго не му влизаше в работата.

Той отвори хладилника и извади бутилка минерална вода. Отпи няколко глътки и погледна към задния двор. Добре подстригана трева, старателно поливани цветя. Малко фонтанче, барбекю с островръх покрив до самия край на оградата, почти скрито под червените гроздове на голяма лоза.

Успокояваща, почти идилична обстановка, която изобщо не се връзваше с представата му за мястото, обитавано от Сам Коул. Не знаеше защо. Може би защото почти не я познаваше.

Той излезе на задната веранда и отпи още няколко глътки от бутилката.