Магьоснически огън

Джак само стрелна Ингрид с мръсен поглед. Там определено имаше някакво напрежение. Тя се замисли за момент какъв вид бе то. Сексуално ли беше или професионално? Или и двете? След това го изтласка от ума си. Не беше нейна работа.

След като се сбогува с Ингрид, тя събра зимното си палто, което някой бе оставил на седалката до нея, и се измъкна от колата. Джак я последва.

Мира бързо се уви в палтото срещу студената температура, докато шофьора оставяше багажа им на бордюра до тях. Само как беше разрушила дневната на Джак. Спалните и дрехите им явно бяха добре.

Джак заговори на шофьора, а след това се обърна към нея. Лицето му бе пълна каша, след като сега можеше ясно да го види на светлината.

— О, Джак — каза бързо тя, а дъхът й образува бяло облаче във въздуха.

Той бе сменил дрехите си преди да тръгнат от апартамента и беше почистил част от кръвта, но устната му бе сцепена, лявата страна на лицето му и окото бяха една голяма синина.

— Вещерът имаше гадно дясно кроше — измърмори той, докато взимаше чантите им и се отправи към летището.

След като чекираха — за изненада на Мира бяха настанени в първа класа — и минаха през охраната и магазините от другата страна, Мира го дръпна към женската тоалетна.

— Ах… Мира?

— Отново кървиш, Джак — отговори тя, дърпайки го към мивките, наредени до една от стените, и получи едновременно развеселен и раздразнен поглед от жената в тоалетната, когато влязоха. — Не можеш да стоиш в първа класа, изглеждайки така, сякаш си се бил със служителите на летището, за да влезеш.

— Доста често летя в първа класа, изглеждайки така — изръмжа й той. Оле, беше

кисел.

Тя го игнорира и намокри на чешмата парче салфетка.

— Просто ме почисти, става ли?

Той трепна, докато тя избърсваше част от кръвта по долната му устна.

— Имат ли бърза помощ в Чикаго? Някакви лекари?

— Разбира се. Пълно е с доктори и сестри от онези, които не задават въпроси.

Тя се премести на срязването близо до линията на косата му.

— Не трябваше да питам. Вероятно те познават добре, нали Джак?

Той хвана ръката й, възпирайки движението й.

— Няма да те виждам често, когато отидем в Чикаго. — Той направи пауза, гледайки я изпитателно в очите. — Моята работа ще приключи щом прекрачим прага на Сборището. Ти ще си в безопасност, а аз ще отида по друга работа.

Тя замаскира внезапната меланхолия, която почувства, като изхвърли салфетката в коша. Ама че тъпа реакция! Тя се прокле наум. Последното нещо, което искаше сега, бе да има връзка. Е, бяха спали заедно няколко пъти. Голяма работа. Беше страхотно, но и двамата бяха възрастни. Мира бе достатъчно голяма, за да разбере, че всичко беше напълно физическо. Добре. Още в началото й бе казал, че не е мъжът за нея. Знаеше, че нещо такова се задава.

И все пак болеше.

— Добре — отвърна тя с напрегната, лека усмивка. — Мислех си, че сигурно ще ме помолиш да се омъжа за теб.