Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Не, само толкова имам.
Чисто голият Йом грабна щангата и започна да я тласка. Издишваше с пухтене през устата. След осемнадесетото вдигане той все още не даваше признаци на умора. Всеки мускул изпъкваше под лъскавата му кожа, а тялото му бе толкова добре оформено, че приличаше на статуя от черен мрамор.
С надеждата негърът да продължи да вдига щангата, без да се усъмни, Бепи започна да разтрива гърдите и раменете на Йом и непрекъснато му се усмихваше. Погали бедрата и корема му и стигна до слабините.
— Не спирай да вдигаш тази щанга, Татенце. Започвам да се възбуждам. Много ми е хубаво. Продължавай да набираш — прошепна Бепи и си помисли с отвращение: „Господи, какви неща съм принуден да върша, за да се предпазя от посегателствата на тоя тип. Трябва някак си да го убия. Трябва да го убия. Но как? Откъде ще събера сила да унищожа този гигант?“
Йом се напрягаше максимално, за да впечатли Бепи. Беше нещо като шоу в ада. Всички мускули на негъра бяха издути и по тялото му се лееше пот.
Очите на Бепи се изцъклиха, когато видя огромните размери на гениталите му и си помисли какво би се случило, ако планът му не успее. Тестисите на негъра приличаха на два космати кокосови ореха. Бяха големи и тежки и представляваха отлична мишена за нападение — единственото място, където един седемдесеткилограмов човек би могъл да удари и да се надява, че ще възпре такъв силен и твърдо решил да удовлетвори нагона си мъж. За пореден път Бепи видя надежда, макар и нищожна.
— Давай, Татенце, само още веднъж — подкани той Йом и започна да го възбужда, спускайки длани плътно върху слабините му.
Йом приличаше на Голиат, на колос, и всеки мускул в безупречното му тяло изпъкваше максимално под лъскавата пот. Членът му вече беше в пълна ерекция и се издигаше високо над тестисите. На Бепи му беше трудно да повярва, че този напълно изтощен мъж поддържа ерекция. „А представи си, ако не беше уморен — помисли си той. — Този тип е смъртна заплаха.“
— Моля те, още веднъж! — каза му нежно Бепи, играейки ролята на жена. — Още веднъж. Толкова ми е хубаво — прошепна той. — Почти съм готова.
— Продължавай да ме галиш. Разтривай тялото ми, жено — зашепна Йом с изтощен глас. — Подготви ме. Не свършвай без мен. Да не си посмяла. Ще свършиш с мъжа си. Хайде, докосни Татенцето.
— Добре. Отпусни. Вдигни. Само още един път за твоята женичка — каза Бепи и обви члена му в двете си шепи.
Йом се люлееше и трепереше от усилието. Мускулите му изглеждаха като пред пръсване. Бепи спря, за да се прицели, и изрита негъра точно в тестисите. След това още веднъж. Последваха два много тежки ритника с войнишките обувки.
Йом само се опули. Лицето му изразяваше пълна изненада, но той продължаваше да стои високо изправен и да държи щангата над главата си. Паника обзе Бепи.
— Велики Боже! — изкрещя той и започна да рита бързо като картечница. — Dota della! Dota della! Мръсно копеле! Искаш да ме чукаш. Добре, чукай ме, ако още ти се иска да го правиш! Хайде почвай! Сега ми дойде настроението.
Ритниците попадаха точно в целта. Силни, тежки шутове по слабините, от които обувките на Бепи се разпраха отпред. Той бързо смъкна панталона си и се надупи срещу Йом, който в същото време се опитваше да спре падането си назад. Накрая простена и се свлече заедно с щангата. Строполи се тежко на каменния под, а щангата падна на лицето му.
Бепи закрачи нервно около тялото на Йом, докато закопчаваше панталона си. Беше готов да предприеме нова атака, ако огромният мъж направи опит да стане. Негърът започна да стене. Беше наранен сериозно. От лицето му шуртеше кръв. Част от главата му беше размазана при жестокия удар в пода, а тестисите — буквално откъснати вследствие на коварното нападение на Бефино. Бепи не можеше да прецени размера на пораженията, които бе нанесъл. Седна и започна да гледа как животът постепенно напуска тялото на Йом поради загубата на кръв. От това зависеше собственото му оцеляване.
На сутринта пазачите изнесоха негъра. Решиха, че е умрял през нощта, убит от падналата отгоре му щанга.
— Ей, Хенк — извика Бепи към отвора в горния край на стената, — оня molingiana е при свети Петър. Снощи чукането му приседна.
— Добре ли си? Ти добре ли си, момче? — изфъфли Хенк.
След два месеца Бепи бе изправен пред военния съд. Обвинен бе в опит да убие френски войник, като освен това е напуснал базата си без разрешение. Петимата съдии бяха полковници от НАТО. Бепи бе застрашен от тежка присъда.