Делириум

Въпреки това взимам предпазни мерки, твърдо решена да не се подвеждам, да докажа пред себе си, че не съм като мама, че станалото с Алекс беше грешка, недоразумение, ужасна случайност. Не мога да спра да мисля колко близо бях до опасността. И всеки път потръпвам от ужас, като си представя какво можеше да стане, ако някой разбереше, че той не е излекуван. Че двамата сме стояли във водата, треперейки от студ, разговаряли сме, смели сме се и сме се докосвали. Направо ми се повдига. Непрекъснато си повтарям, че процедурата ми е след по-малко от два месеца. Седем седмици, през които трябва да си държа главата наведена, после всичко ще е наред.

И аз правя точно това: прибирам се два часа преди вечерния час. Прекарвам по собствено желание допълнителни часове в магазина на чичо и изобщо не питам за повишение на надницата си от осем долара на час. Хана не ми се обажда. Аз също не й звъня. Помагам на леля да приготви вечерята, после почиствам масата и мия съдовете без подканване. Даскалите задължиха Грейси да ходи всеки ден в училище и през лятото — тя е само в първи клас, но те казват на леля, че ще е по-добре да я оставят да повтаря — и аз всяка нощ я взимам в скута си, разтварям тетрадките, шепна й в ухото и я моля да говори, да се съсредоточи, да слуша, и най-после я придумвам да напише поне половината от заданията. Минава седмица и леля вече не ме следи като ченге, не ме пита къде отивам и кога ще се върна, и от раменете ми пада още един товар. Никак не ми беше лесно да отговоря на въпроса й защо, по дяволите, аз и София Хенерсън решихме ей така, без предварителна подготовка, да плуваме — при това с дрехите — в океана точно след вечеря, още по-трудно ми беше да обясня защо се прибирам пребледняла и трепереща като лист. Тя не повярва на нито една моя дума. Но след време се успокои и престана да ме гледа, сякаш съм затворено в клетка диво животно, което може да е хванало бяс.