Делириум
- Автор: Оливър Лорън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Делириум». Краткое содержание книги:
Отговарям на всички въпроси, както трябва. Когато ме молят да кажа кой е любимият ми цвят, за миг в съзнанието ми проблясва сребристосив оттенък на небето и ми се струва, че чувам някой да прошепва в ухото ми онази дума — сиво.
Но аз произнасям високо: „синьо“, и всички се усмихват.
Казвам също:
— Искам да уча психология и социално управление.
И още:
— Обичам да слушам музика, но не прекалено високо.
И след това:
— Дефиницията за щастие е сигурност.
Усмивки, усмивки, усмивки, стаята се изпълва със зъби.
Свършвам и докато излизам, забелязвам с ъгълчето на окото си някакво движение горе. Бързо поглеждам към залата за наблюдение, естествено, но тя е празна.
Два дни по-късно получаваме резултатите — отговорила съм успешно на всички въпроси — и общият ми резултат е Осем. Леля ме прегръща, това се случва за пръв път от години. Чичо ме потупва непохватно по рамото и на вечеря ми дава най-голямото парче от пилето. Дори и Джени е впечатлена, а Грейси започва да удря главата си в крака ми, веднъж, два, три пъти, докато не се отдръпвам и не й се скарвам. Знам, че е разстроена, защото ще я напусна, но животът е такъв и колкото по-бързо го осъзнае, толкова по-добре за нея.
После получавам „одобрените партньори“, списък с четири имена и данни за тях — общ успех, интереси, препоръчана професионална ориентация — напечатани прегледно на бяла хартия с печата на Портланд най-отгоре. За моя радост, Андрю Маркъс не е сред имената. Познавам само един от тях — Крис Макдоналд. Той има яркочервена коса и зъбите стърчат от устата му като на заек. Познавам го, защото веднъж, когато си играех с Грейс в задния двор, той се провикна: „Ето ги малоумната и сирачето“. Без да се замисля, грабнах един камък от земята и го метнах по него. Ударих го по слепоочието. За миг очите му се кръстосаха, той вдигна ръка към удареното място и когато я свали, пръстите му бяха целите в кръв. Дни наред не смеех да изляза навън, страхувах се, че ще ме арестуват и ще ме вкарат в Криптата. Бащата на Крис е техник, има си фирма, освен това участва в доброволните отряди на регулаторите, и аз бях сигурна, че ще ме накаже заради сина си.
Крис Макдоналд, Финис Джонстън, Едуард Унг. Брайън Скарф. Взирам се в имената им толкова дълго, че буквите заиграват по листа и се нареждат в глупави думи, прилични на бебешко бърборене: В боклука. Много добре. Няма да се разлее. Избери Крис. Острие.
В средата на юли пресмятам, че до процедурата ми остават само седем седмици, и решавам, че е време да подредя имената по собствената си преценка: Финис Джонстън (1); Крис Макдоналд (2), Брайън Скарф (3); Едуард Унг (4). Момчетата също ще дадат оценка на имената в техните списъци, а оценителите ще обобщят данните и ще направят най-добрия избор
Два дни по-късно получавам официално съобщение: ще прекарам остатъка от живота си с Брайън Скарф, чието хоби е да „гледа новините“ и „виртуален бейзбол“. Той планира да работи в „електрификацията“ и очаква един ден да заработва по 45 000 долара. Заплата, с която ще може да отгледа „две или три деца“. Двамата ще се сгодим през есента, преди учебната година в колежа да започне. Когато завърша, ще се оженим.
Цяла нощ спя, без да сънувам. На сутринта се събуждам свежа, но много объркана.
Дванайсета глава
Преди откриването на лечението, болестта развила такава вирулентност и се разпространила толкова много, че било цяло събитие човек да достигне зрелост, без да се зарази от amor deliria nervosa (вижте статистиката в глава „Ерата преди затварянето на границите“)… Много историци смятат, че обществото по онова време проявява същите симптоми, каквито предизвиква болестта. В него царят хаос и нестабилност… почти половината от браковете завършват катастрофално… Инцидентите след употреба на наркотици се увеличили неимоверно, както и смъртните случаи след употреба на алкохол.
Хората усещали толкова голяма нужда от защита и облекчение от болестта, че започнали опити с билки и други препоръчвани от народната медицина съставки, които само по себе си били смъртоносни, пиели опасни за здравето смеси от различни медикаменти, синтезирани в силно пристрастяващи и често водещи до фатален изход субстанции.(виж „Народната медицина през годините“)
Откриването на Процедурата за лечение на делириум обикновено се приписва на Кормак Т. Холмс, невролог, член на първоначалния Консорциум на Новите учени и един от първите пророци на Новата религия, който учи, че Светата Троица са Бог, Науката и Редът. Няколко години след смъртта му Холмс е канонизиран, тялото му е балсамирано и изложено в монумента „Вси светии“ във Вашингтон (виж снимките на страница 210–211).