Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— Щефан ти е бил първият?
— И последният — отговорих й гордо. — Знаеш ли, Елизабет, аз не съм от онези полиглотни жени.
— Искаш да кажеш полигамни. Полиглотни са тези с многото чужди езици.
— Точно така — казах. — По-добре полиглотен, отколкото полигамен. Това е житейският ми избор.
— Ясно — отвърна Елизабет и добави: — Може би и това е някакъв остатъчен проблем от твоето възпитание. Точно както и клинг-кланг!
— Това изобщо не е проблем — казах убедително. — И между другото, се казва линг-линг. Доста често използваем израз е.
До края на кросовата ни отсечка Елизабет от време на време ме поглеждаше доста притеснено. Но мълчеше и това ми харесваше. Мислех си за Щефан и кризата на средната възраст, която в момента изживяваше. Какво ли можех да направя, за да му помогна? Трябваше да го убедя, че работата ни в градината съвсем не е за подценяване. Аз самата го виждах по клиентите, които идваха и купуваха все повече и повече неща. Бяхме съвсем близо до това да се утвърдим на пазара. Хората щяха да идват отдалече, за да си купуват от нас висококачествена и в същото време рядка стока. А когато Оливер стартираше градинарското си телевизионно предаване и ние започнехме да доставяме растения на телевизията, изведнъж щяхме да станем по-популярни, отколкото ни се иска. Щефан трябваше да разбере, че работата му беше поне толкова престижна, колкото и тази на образованите му състуденти.
Когато обаче се върнах в градината, Щефан беше вече при лекаря. Аз се захванах за работа. Пресаждах, пикирах, сортирах, а, между другото, продадох и останалите слънчогледи, както и така търсените балконски домати и мини тиквички, които бях декорирала по същия начин. (Все пак пеперудките трябваше да бъдат продадени.) Ако на хората някоя стока се предлагаше достатъчно атрактивно, те просто купуваха.
— И какво каза докторът? — попитах Щефан, когато той се върна.
— А, той ли? — Щефан махна с ръка. Това означаваше, че докторът пак му беше казал, че е хипохондрик. И че синината му не е признак за никаква опасна болест. — Явно ще трябва да посетя някой интернист, ако искам да разбера какво ми е. Искаш ли да доставя още бегонии?
— Не — отговорих. — Почти нищо от тях не е продадено.
— Прекалено топло е за пазаруване на цветя — каза Щефан.
Как ли пък не. На хората им беше дошло до гуша от бегонии.
— Да — рекох въпреки това. — Днес май е прекалено топло за много неща.
Щефан ме изгледа със смръщено чело.
— Сега пък какво ти става?
— Много добре знаеш! — казах аз. — Никога нямаш време за мен. Знаеш ли кога за последен път сме спали заедно?
— Оли, наистина си много неразумна. Знаеш много добре, че в момента изживяваме много тежък период. От самото начало знаехме на какво точно се подлагаме.
— Аз не! Мислех си, че през деня все ще намираме време за нас двамата. Много ми липсваш, да знаеш! — казах аз подсмърчайки.
Изведнъж изражението на лицето на Щефан стана по-меко.
— И ти ми липсваш, Оли-Дундичке! — каза той. — Къде всъщност е Евелин?
— Излезе.
Сега изобщо не ми се говореше за Евелин.
— Къде?
— На среща с Оливер, заради овулацията й — положих главата си на гърдите на Щефан. — Наистина ли ти липсвам?
— Наистина — отговори той. — И ако искаш, утре следобед ще отделим повечко време за нас двамата. Става ли?
— Да! — казах аз.
По средата на прегръдката ни звънчето на магазина иззвъня. Щефан ме избута малко по-силно, отколкото беше нужно. Но на вратата беше застанал само доктор Бернер.
— Дъщеря ми каза, че продавате страхотни чимширени дръвчета — каза той. — Пожела си два от високостеблените за рождения си ден. Искат да ги сложат пред месарницата. Все едно, че магазинът им е някакъв проклет бутик или нещо подобно.
— Имам още два високостеблени — отговорих аз. — Но те съвсем не са евтини, доктор Бернер.
— Ах! — намигна ни докторът. — Щом е за децата, нищо не е прекалено скъпо, нали?
Преди него ден да се прибера вкъщи, набрах от градината край съборетината ни няколко килограма касис. Вече беше почти презряло, а аз съвсем не исках да го оставям на птиците. От килера на съборетината взех един кашон с празни буркани, които бях събирала през цялата година точно за тази цел. Нямаше нищо по-хубаво от домашно приготвено сладко от касис, освен може би домашното сладко от малини.