Когато мъртвите се пробудят
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-037-6
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Когато мъртвите се пробудят». Краткое содержание книги:
Отношенията му с Ана бяха доста сложни. Малер смяташе, че е крайно време тя да спре да търси вината у другите, да се вземе в ръце и да направи нещо с живота си. Знаеше, че и той има вина. И можеше да признае вината си, но тя оставаше сляпа за своята.
Малер запали цигара, но успя да си дръпне само веднъж, преди трима мъже да излязат от входа на Ана. Веднага приклекна и загаси цигарата на бетонния под.
„Врагът не трябва да забележи дима.“
След това наостри уши, за да чуе дали мъжете не са тръгнали към неговия вход. Не. Отдалечиха се, увлечени в разговор. Не можеше да чуе думите им. Откъсна изгорелия край на цигарата, запали я отново и си дръпна два пъти. Пръстите му трепереха. Трябваше да се махнат оттук. Веднага.
Изключи и стационарния, и мобилния си телефон от страх някой да не го потърси за коментар. В мига, в който отново включи стационарния, за да прослуша телефонния секретар, външната врата се отвори. Малер се вцепени.
— Татко?
Пръстите на ръката му се отпуснаха. Дръпна отново щепсела, а Ана се появи в стаята с пътна чанта в ръка. Остави я на пода, излезе на балкона и погледна навън.
— Тръгнаха си — рече Малер. — Видях ги.
Ана бе прехапала долната си устна до червено.
— Претърсиха целия апартамент. Избутаха настрани леглото и провериха отдолу. — Ана изсумтя. — Възрастни мъже. Казаха ми, че… трябва да им го предам.
— Откъде дойдоха?
— От полицията. Имаше и лекар. Носеха някакъв документ от епидемио… нещо си. Заявиха, че е незаконно да… и че е опасно за Елиас.
— Нали не им каза, че е тук?
— Не, но…
Малер кимна, прибра лаптопа си и приготви пари.
— Трябва да тръгваме веднага.
— Към болницата?
Малер стисна силно очи и се опита да запази спокойствие.
— Не, Ана, към вилата.
— Но те казаха, че…
Когато Малер прибра компютъра си в чантата и се обърна, за да влезе в спалнята, Ана застана пред вратата със скръстени ръце. Гласът ѝ бе уверен и спокоен.
— Не ти решаваш.
— Ана, би ли се отместила. Трябва да тръгваме. Може да дойдат всеки момент. Вземи си чантата.
— Не. Не ти решаваш. Аз съм му майка.
Малер стисна устни, погледна Ана право в очите и каза:
— Много е хубаво, че изведнъж проявяваш толкова силен майчински инстинкт, което не ти се случваше често през последните години, но смятам да взема Елиас с мен, а ти прави каквото решиш.
— Тогава ще се обадя в полицията — рече Ана, а ледената нотка в гласа ѝ започна да се пропуква, да поддава. — Не разбираш ли?
Малер бе изключителен манипулатор. Само да поискаше, за нула време щеше да накара дъщеря си да промени решението си, като ѝ отправи с нежен глас повече или по-малко прикрит упрек. Дали от уважение към нея, или заради малкото време, реши да заложи на гнева, така бе по-честно. Остави чантата на пода и посочи към спалнята.
— Току-що ми заяви, че това не е Елиас! Как тогава, по дяволите, се наричаш негова майка?
Стрелата му попадна точно в целта. Ана се сви леко и започна да плаче. Малер се намръщи сам на себе си. Страхотно честно постъпи.
— Ана, прости ми. Не исках…
— Напротив. — За негова изненада, Ана се изправи и си изтри сълзите със задната страна на ръката. — Знам, че изобщо не ти пука за мен.
— Не си справедлива. — Малер усети, че губи битката, и започна да отстъпва. — Нима не се грижех за теб през цялото време? Всеки ден…
— Да, все едно бях играчка. Един вид задължение. А ето че когато играчката застане на пътя ти, трябва да я преместиш. Никога не си сторил нещо за мен от обич или загриженост. Винаги си се водил единствено от гузната си съвест. Дай ми една цигара.
Малер посегна към джоба на ризата си, но се спря.
— Ана, нямаме време…
— Напротив. Казах ти да ми дадеш цигара.
Ана пое цигарата и запалката, запуши и седна на самия край на фотьойла. Малер не помръдна от мястото си.
— Как ще реагираш — продължи тя, — ако ти кажа, че през цялото това време ми се искаше да съм сама? Че ежедневните ти посещения вкъщи страшно ми дотягаха? Купувах си храна от будката за хотдог на кръстовището, тъй че нямах нужда от твоята помощ. Но те оставих да правиш каквото решиш, за да се чувстваш по-добре.