Когато мъртвите се пробудят
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-037-6
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Когато мъртвите се пробудят». Краткое содержание книги:
— Лъжеш — рече Малер. — Да не искаш да ми кажеш, че щеше да лежиш там съвсем сама, ден след ден…
— Не съм била сама. Вечер, когато имах сили за това, се обаждах на някого от познатите си и…
— Аха, ето каква била работата — гласът на Малер прозвуча по-застрашително, отколкото искаше.
— Спести ми оценката си. Всеки се справя посвоему. Аз поне скърбях за Елиас. А ти за какво скърбеше? Вероятно за безвъзвратната загуба на проекта, с който щеше да възстановиш моралното равновесие в душата си. Но край, вече нямам намерение да се съобразявам с теб.
Ана загаси изпушената наполовина цигара и се върна в спалнята.
Малер остана неподвижен с отпуснати ръце. Не че думите на Ана чак толкова го разстроиха, не. Вероятно беше права, но това нямаше значение. И все пак новостите, които му съобщи, определено го шокираха — не бе очаквал подобно нещо от нея.
Елиас лежеше на леглото с разтворени ръце и приличаше на извънземно. Ана седеше на ръба на леглото с показалец в стиснатото му юмруче.
— Виж — рече тя.
— Да — отвърна ѝ Малер и стисна устни, за да не ѝ каже, че знае.
Вместо това седна от другата страна на леглото и също подаде пръст на Елиас. Стори му се, че чува сирени в далечината.
— Какво можем да му дадем? — попита Ана.
Малер ѝ разказа за солта. Въпросът ѝ бе обещаващ, първата стъпка към одобрението на плана му, но той реши да не я притиска. Сега бе неин ред да решава. Стига, разбира се, да не взима грешните решения.
— Ами глюкоза? — продължи тя. — Захарен разтвор.
— Може би — рече Малер. — Да опитаме.
Ана кимна, целуна Елиас по горната част на ръката, измъкна пръста си, изправи се и каза:
— Ами тогава да тръгваме.
Малер докара колата пред входа, а Ана изнесе Елиас, увит в спална торба, положи телцето му на задната седалка и се сгуши до него. Колата приличаше на сауна след цял ден на паркинга, затова Малер свали и двата предни прозореца и отвори таванския люк.
Спря на сянка при площада и отскочи набързо до аптеката. Сложи в кошницата си десет пакета с фруктоза, четири тубички с крем за кожа и няколко спринцовки. Задържа се за миг пред бебешките продукти. Реши да вземе и няколко шишета. Провери дали бибероните им са само с по една дупка.
Не искаше да кара Ана и Елиас да чакат твърде дълго в колата, но големият избор от стоки в аптеката го обърка. Погледът му зашари по полиците с лепенки, средство против комари, крем за крака против гъбички, витамини и охлаждащ балсам. Трябваше да има още нещо, което може да помогне на внучето му, но какво?
Грабна наслуки няколко тубички и шишета с витамини и лекарства.
Жената на касата погледна за миг торса му, а след това и продуктите в кошницата. Малер видя как мозъкът ѝ се напрегна зад спокойното професионално изражение на лицето ѝ. Усети как се опитваше да открие връзката между захарта, шишетата, огромното количество крем за кожа и собствената му личност.
Плати в брой и получи препълнена найлонова торбичка с пожелание за приятен ден.
Мълчаха по време на целия път до град Нортелье. Ана седеше на задната седалка с Елиас в скута и гледаше втренчено през предното стъкло. Отново бе пъхнала пръст в ръчичката му. Когато Малер свърна по отбивката за Капелшер, го попита:
— Защо си мислиш, че няма да дойдат да ни потърсят там?
— Не знам — отвърна ѝ Малер. — Надявам се да не положат кой знае колко усилия. А и там е далеч по-приятно.
Пусна радиото. Нямаше музика. Дори частните станции продължаваха да говорят за случилото се. Спря се на един от каналите на националното радио, но по него не казаха нищо ново. Все още липсваха осем пробудени.
— Чудя се какво ли правят останалите седем в момента? — рече Малер и го изключи.
— Сигурно са при близките си — отвърна Ана. — Защо си мислиш, че единствено ние постъпваме правилно, а всички останали грешат?
Малер откъсна очи от пътя за няколко секунди и се обърна да погледне Ана. Въпросът ѝ бе искрен.
— Не знам дали постъпваме правилно — каза той. — Но според мен и те не знаят. Работата ми… Ще се изненадаш, ако разбереш колко често властите правят нещо, без да знаят защо, без да са наясно с последствията… само за да демонстрират дейност.
Сега, след като вече пътуваха, се осмели на свой ред да ѝ зададе въпрос:
— Ти не мислиш ли, че постъпваме правилно?
Ана помълча известно време. Малер видя в огледалото за обратно виждане, че дъщеря му гледа надолу към Елиас, а лицето ѝ се изкриви за миг в гримаса.