Убийствена жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Nikki Heat #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-43-0
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствена жега». Краткое содержание книги:
Разследването обаче се усложнява, когато Ники отново се натъква на известния журналист Джеймисън Руук. Предвид скорошната им раздяла, тя предпочита да избегне болезнените емоции, но привлекателният остроумен писател също е забъркан в случая и това я принуждава все пак да се съюзи с него. Неразрешеният романтичен конфликт и сексуалното напрежение между тях пораждат искри, докато Хийт и Руук се впускат в търсене на убиеца сред знаменитости и гангстери, певици и проститутки, професионални спортисти и опозорени политици, а този нов експлозивен случай ги отвежда в един блестящ свят, изтъкан от тайни, фалшиви фасади и скандали.
— Да, в Уилиамсбърг. На таен концерт на Джейсън Мраз. Не е подписал с нас, но имаме пропуски.
Ники добави:
— Колко останахте там?
— Джейсън излезе на сцената в десет, тръгнахме си към 11:30. Така добре ли е?
— Али, трябва да знам кога си е тръгнала.
— Между нас ли ще си остане?
Ники повдигна рамене.
— Засега.
Тя се поколеба и каза:
— Тогава си тръгна. В 11:30.
Ники нямаше нужда да преглежда записките си, за да разбере, че онова, което й беше казала Солей, не е вярно. Али отново отметна косата си зад ухото.
— Нали няма да кажете на Солей?
— Че ви е помолила да излъжете при разследване на убийство ли? — Долната устна на Али затрепери и Ники сложи ръка на коляното й. — Успокойте се, постъпихте правилно. — Али й отправи бърза усмивка, Ники й отвърна и продължи: — Солей и Касиди Таун си имаха зъб, нали?
— Да, оная кучка… извинете, но тя постоянно публикуваше всякакви гадости за Солей. Солей направо откачаше от яд.
— Наясно сме — каза Ники. — Чували ли сте я да казва нещо заплашително по адрес на Касиди Таун?
— Е, кой не говори така, когато е бесен? Това не значи, че го е направила. — Али виждаше, че ги е заинтригувала и се заигра с джойстика на блекберито, само за да се занимае с нещо друго. Когато вдигна очи и видя, че Ники внимателно я гледа, тя остави телефона на масичката и зачака, знаейки какво ще последва.
— Какво сте я чули да казва?
— Това бяха само приказки — сви рамене Али, а Хийт просто я наблюдаваше и чакаше. Руук се наведе напред и се усмихна.
— Състезанията по взиране винаги ги печели, знам от опит. Най-добре се предайте.
Али реши да си признае.
— Една вечер миналата седмица ме изведе на вечеря. Готините певци го правят, знаят колко получавам. На Солей й се ядеше италианско, така че ме заведе в „Бабо“. — Тя не разчете правилно погледа, който си размениха останалите двама и обясни: — Ресторантът на Марио Батали на Уошингтън Скуеър.
— Да, страхотен е — каза Руук.
— Седнахме на горния етаж, но на Солей й се доходи до тоалетната, така че се извини и слезе долу. Минута по-късно чух викове и страхотен трясък. Познах гласа на Солей, изтичах долу и видях Касиди Таун паднала на пода, с преобърнат стол. Точно когато стигнах, Солей грабна един нож от масата й и каза… — Али отново преглътна на сухо. — Каза „Значи обичаш да забиваш ножове в гърбовете на хората? Ще ти хареса ли, ако аз забия един в твоя, прасе такова?“
Ники излезе от гаража срещу Таймс Скуеър и видя Руук, който купуваше два хотдога от една будка срещу студиото.
— Затова ли скочи от движеща се кола? — попита тя.
— Не се движеше, по-скоро се помотаваше — каза той. — Видях будката и се хвърлих да се проявя като герой. Все пак, това ми е основната функция, а и така си поддържам рефлексите. Хотдог?
Той й подаде един.
— Не, благодаря, професията ми е достатъчно опасна.
Докато пресичаха „Бродуей“, детектив Хийт по навик се оглеждаше за подозрително паркирани коли, а когато стигнаха до другата страна на улицата, Руук вече беше изял хотдога си.
— Не знам дали ще мога да изям два. О, какво пък, мога.
Той заръфа другия, като пълнеше бузите си като катерица, за да я разсмее, докато вървяха на север, провирайки се между туристите. Ники си каза, че ако се изключи оръжието на бедрото й, и те можеха да минат за двойка от предградията.
Докато преглъщаше, Руук попита:
— Защо проверяваме другото алиби на Солей? Да предположим, че е наела тексасеца, за да наръга Касиди Таун. Какво ще разберем от това къде е била?
— Ще получим възможност да разговаряме с нейни близки. Следваме следите, с които разполагаме, а не онези, които ни се ще да имахме. Освен това виж какво разбрахме след последната проверка.
— Че Солей ни излъга?
— Именно. Да поговорим с още няколко души — може да ни кажат истината.
Докато чакаха на светофара на 45-а улица, Руук проследи погледа й до павилиона за вестници, където дузина корици с Ники Хийт висяха от покрива, захванати с щипки за пране.
— Колко седмици остават до ноември? — попита тя. После светлината се смени, те пресякоха улицата и влязоха в преддверието на хотел „Мариот Марки“. Зейн Тафт, който бе свирил на клавишни в старата група на Солей, се намираше точно там, където агентът му бе казал на Ники — в балната зала на хотела, на деветия етаж. Тя беше взела номера му, но не се обади предварително — Солей може би вече му беше пратила СМС, както на Али, но ако не беше, нямаше смисъл да го предупреждава, за да му даде възможност да се обади на бившата си вокалистка, за да си сравнят алибитата.