Убийствена жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Nikki Heat #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-43-0
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствена жега». Краткое содержание книги:
Разследването обаче се усложнява, когато Ники отново се натъква на известния журналист Джеймисън Руук. Предвид скорошната им раздяла, тя предпочита да избегне болезнените емоции, но привлекателният остроумен писател също е забъркан в случая и това я принуждава все пак да се съюзи с него. Неразрешеният романтичен конфликт и сексуалното напрежение между тях пораждат искри, докато Хийт и Руук се впускат в търсене на убиеца сред знаменитости и гангстери, певици и проститутки, професионални спортисти и опозорени политици, а този нов експлозивен случай ги отвежда в един блестящ свят, изтъкан от тайни, фалшиви фасади и скандали.
Той беше сам в залата, на платформа, издигаща се над празния дансинг, и настройваше синтезатора си. Първото, което забеляза Ники, беше усмивката му — широка, открита и пълна със съвършени зъби. Той извади няколко кутийки кола лайт от кутията с лед — явно се радваше, че ще му правят компания.
— Тази вечер ще свиря — рожденикът удря шейсетака.
— Парти за рожден ден? — учуди се Руук, а Зейн повдигна рамене.
— Такъв е животът. Преди четири години точно на тази дата свирех втория си бис в зала „Холивуд“, Пол Макартни седеше на първия ред, а аз се гледах с Джесика Алба, а сега… — той отвори алуминиевата кутия и пяната избликна нагоре. — Трябваше да си наема бизнес мениджър. Все едно, днес ще получа три стотака отгоре, защото рожденикът харесва Франки Вали и „Четирите годишни времена“, а аз знам всички песни от мюзикъла „Джързи Бойз“. — Той изсмука пяната по ръба на кутията. — Истината е, че Солей беше цялата група. Тя получи страхотен договор, а аз свиря „Обичаш ли пиня колада?“ на дядовци, които са достатъчно устойчиви на рецесията, за да си позволят собствено парти.
— Не звучите огорчен — каза Ники.
— Каква полза? Освен това Солей е добър приятел. Наглежда ме от време на време, а когато чуе, че някъде има запис, ме препоръчва. Не е лошо.
Той се усмихна и зъбите му й напомниха за клавишите на синтезатора му.
— Напоследък виждали ли сте се с нея? — Ники зададе въпроса по-общо, за да види как ще отговори той.
— Да, преди около половин час се обади да каже, че може да се отбие онази известната следователка, как й беше името. Тя го каза, не аз.
— Няма проблем — каза тя. — Солей каза ли ви защо сме тук?
Той кимна и отново отпи.
— Истината е следната — да, с мен беше онази нощ. Така де, когато е била убита онази дама. Обаче не за дълго. Видяхме се в „Бруклин Дайнър“ на 57-а около полунощ, но едва бях успял да отхапя от хотдога си, когато й се обадиха, тя изперка и каза, че трябва да тръгва. Но Солей си е такава.
— Никога не успявам да си довърша хотдога — каза Руук, — а често ги ям.
Ники не му обърна внимание.
— Колко време остана с вас?
— Десет минути, ако има и толкова.
— Каза ли кой й се е обадил?
— Не, но чух името му. Нарече го Дерек. Запомних го, защото си казах „Дерек и Доминос“, групата, нали се сещате.
И той засвири известното соло от „Лейла“, а кодата прозвуча толкова автентично, сякаш групата се намираше в стаята. По-късно същата вечер Зейн щеше да свири „Големите момичета не плачат“ в чест на озеленител от Масапека, Лонг Айлънд.
Щом вратите към балната зала се затвориха, Руук каза на Хийт:
— Нали знаеш как постоянно се шегуваш, че нищо не знам за случая?
— Кой казва, че се шегувам?
— Ще трябва да престанеш. Защото знам кой е Дерек.
Ники направи обратен завой насред фоайето и застана пред него.
— Наистина ли? Знаеш кой е Дерек?
— Да.
— Кой?
— Не знам.
Тя изохка и тръгна към асансьора, а той я догони.
— Чакай, исках да кажа, че не съм го виждал. Само че веднъж бях при Касиди Таун, когато й се обади някакъв Дерек и чух фамилното му име, когато асистентката й каза, че той се обажда.
В мозъка на Ники засвяткаха множество синапси едновременно.
— Руук… ако има връзка между Солей, този Дерек и Касиди Таун… не искам да бия камбаните предварително, но имам идея.
— И аз — каза той. — Първо ти.
— Първо, той може да е тексасецът.
— Да — съгласи се Руук. — Моментът, в който се е обадил на Солей, нейната реакция… Дерек може би е убиецът. Може двамата с Дерек да имат нещо общо с материала, за който Касиди не искаше да ми разкаже. Искали са да го докопат и са я убили.
— Добре, добре. Каква е фамилията му?
— Забравих. — Тя го блъсна и той се спъна в една саксия. — Чакай, чакай малко. — Руук извади тетрадка с черна кожена подвързия и прелисти няколко страници. — Ето го. Дерек Сноу.
Проследяването на адреса не отне дълго. Половин час по-късно Хийт паркира пред една сграда на 8-а улица, на няколко пресечки от „Астор Плейс“. Дерек Сноу живееше на петия етаж.