Убийствена жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Nikki Heat #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-43-0
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствена жега». Краткое содержание книги:
Разследването обаче се усложнява, когато Ники отново се натъква на известния журналист Джеймисън Руук. Предвид скорошната им раздяла, тя предпочита да избегне болезнените емоции, но привлекателният остроумен писател също е забъркан в случая и това я принуждава все пак да се съюзи с него. Неразрешеният романтичен конфликт и сексуалното напрежение между тях пораждат искри, докато Хийт и Руук се впускат в търсене на убиеца сред знаменитости и гангстери, певици и проститутки, професионални спортисти и опозорени политици, а този нов експлозивен случай ги отвежда в един блестящ свят, изтъкан от тайни, фалшиви фасади и скандали.
— Твърдите, че никога не сте разговаряли с нея, така ли?
Солей опря хладното дъно на бутилката до лицето си.
— Не, не твърдя такова нещо.
— Виждали ли сте я някога?
— Сигурно, да. Когато си известен, градът се смалява, нали знаете?
Ники знаеше.
— Кога видяхте Касиди Таун за последен път, г-це Грей?
Солей изду бузи и се престори, че мисли усилено. Ники смяташе, че играта й е на едно ниво с тази на студента от „Джулиард“ с кучетата, с други думи, неубедителна.
— Не си спомням. Вероятно е било отдавна. Очевидно не ми е било важно. — Тя хвърли поглед към танцьорите, които се връщаха след почивката. — Вижте какво, снимам видеоклип, а вие ме задържате.
— Добре, разбирам. Само още един въпрос — каза Ники с вдигната химикалка. — Можете ли да ми кажете къде бяхте между един и четири часа в нощта на убийството на Касиди Таун?
Убиецът вероятно беше тексасецът, така че алибито на Солей, както и на всеки друг, замесен в този случай, вече не беше толкова важно, но Ники се вкопчи в процедурите, които винаги й помагаха.
Солей Грей се забави, докато преброи нощите и каза:
— Да, мога. Бях с Али, една асистентка от звукозаписното студио.
— През цялото време ли бяхте с нея? Цяла нощ?
— Ъъ, да видим… — Поведението на Солей задейства радара на Хийт. Това чудене понамирисваше на опит да спечели време. — Да, почти цяла нощ, до около два и половина.
— Бихте ли ми дали името и номера на тази Али?
След като й даде информацията, Солей бързо добави:
— О, почакайте. Току-що си спомних. След Али отидох при Зейн, свиреше на клавишни в старата ми група.
— По кое време беше това?
— Около три, предполагам. Вечеряхме късно, а аз се прибрах и си легнах към четири, четири и половина. Приключихме ли?
— Имам още един въпрос — каза Руук. — Как сте направили такива бицепси? Да не подгрявате концертите на Мадона?
— Ей, както е тръгнало, Мадж ще подгрява моите.
Тихият звън на асансьора ехтя из облицованото с розов мрамор преддверие на „Рад Дог Рекърдс“, докато се изгуби във високия сводест таван. Слезе само една млада жена малко над двадесетте, вдигна поглед от блекберито си, забеляза Хийт и Руук, застанали на рецепцията и тръгна към тях.
— Здравейте, аз съм Али — каза тя, още преди да е стигнала. След като си стиснаха ръцете и се представиха един на друг, Ники я попита дали има време да поговорят. Тя прие, но с уговорката, че може да отсъства от бюрото си само за пет минути.
— Гледали ли сте „Дяволът носи Прада“? — попита Али. — Моят носи „Ед Харди“ и е мъж, но останалото е точно както във филма.
Тя ги придружи през коридора до ред столове, излети от твърда пластмаса, която изобщо не абсорбираше звуците, които ехтяха из помещението. На Ники й направи впечатление колко са удобни.
Руук се настани срещу тях двете на голям бял пластмасов стол.
— Все едно чакаме совалката до космическата станция — отбеляза той, погледна към масичката за кафе и забеляза корицата на Ники най-отгоре върху купчината списания. Той взе новия брой на „Върайъти“, престори се, че го преглежда и го захвърли върху „Фърст Прес“.
— За убийството ли се отнася? На онази жена с клюкарската колонка? — Али отметна косата си зад ухото и завъртя краищата й между пръстите си.
Ники очакваше, че Солей ще я предупреди, преди да стигнат и беше права. Това обясняваше нервните тикове на асистентката. Време беше да провери дали е така.
— Правилно. От къде знаете?
Очите й се разшириха и тя избъбри:
— О, Солей се обади и ми каза, че може да дойдете. — Али облиза устни и езикът й сякаш се сдоби с розов чорап. — Досега не съм си имала работа с полицията. На концерти — да, но там са основно пенсионери.
— Солей Грей каза, че сте били с нея в нощта на убийството на Касиди Таун. — Хийт извади своя тефтер със спирала, за да демонстрира, че казаното ще се записва, и зачака.
— Ами… да.
Поколеба се точно толкова, че да накара Ники да я притисне.
— От колко до колко часа? — Тя махна капачката на химикалката. — Бъдете възможно най-точна.
— Ъъ, видяхме се в осем. В десет отидохме до „Мюзик Хол“.
— В Бруклин? — попита Руук.