Аферата „Зелда“

— Ще бъда с продуцента, в галерията за зрители. Няма да можеш да ме виждаш, но ще съм там. Ще следя абсолютно всичко. Ще бъда там и ще те подкрепям. Усмихни ми се, за да знам, че си щастлива.

Тя му отправи слаба, нервна усмивка.

— Зелда! — каза той умолително. — Зелда, имаш всичко, което една жена би могла да иска!

При тези думи изражението й се стопли, тя се усмихна малко по-широко и излезе от стаята след момичето.

Почувствал твърде неотложна нужда, Трой влезе бързо в тоалетната, заключи вратата на кабинката след себе си, и подреди къса линийка кокаин върху казанчето.

Докато пристигне в галерията за зрители, вече представяха Зелда. Тя беше част от основната тема на сутринта: хора, издигнали се в света след неочаквано щастливо стечение на обстоятелствата. Вече бяха разговаряли с човек, спасил от скотобойната състезателен кон, който после победил противно на всички очаквания на хиподрума в Йорк, и друг, който намерил печеливш лотариен билет на улицата. Бяха разговаряли с майка, открила чудодеен лек за астмата на детето си, а сега бяха готови, както каза младоликият водещ пред камерата, да посрещнат жена, чийто талант беше дал на живота й завършек като от вълшебна приказка: Зелда Виър.

— Внимавай! — възкликна Трой, обзет от мъчително безпокойство, когато Зелда влезе, спря за миг най-горе на стъпалата, както бе инструктирана, огледа се наоколо, сякаш не можеше да повярва на удоволствието да се намира по това време на сутринта в малко телевизионно студио пред публика от леко слисани пенсионери, а после с възторжена усмивка изтича леко надолу по стъпалата до софата и седна на точната възглавничка.

— Бинго — обърна се Трой към галерията, чувствайки как наркотикът и влизането на Зелда го изпълват с лек екстаз. — Не е ли добра?

С приковани върху екрана очи, той вдигна телефона в галерията, набра домашния номер на Изобел Латимър и попита за Изобел, както беше обещал. Филип, който мразеше да му прекъсват закуската, отговори троснато, както винаги. Трой се усмихна, извини се и остави слушалката.

— И така, Зелда — каза Рейн, привеждайки се напред. — Ти си извадила късмет в две отношения, първо, защото си написала прекрасен, великолепен роман, който е купен от издателите ти за — колко беше? Повече от всяка сума, плащана за първи роман досега?

— Ами… за триста и петдесет хиляди лири — каза Зелда скромно. Откъм публиката се разнесе спонтанно, драматично ахване.

— Да. Повече от четвърт милион лири — потвърди Рейн, усмихвайки се към камерата. — Но това е само част от историята, защото романът се отнася за ужасните преживявания на съвсем младо момиче, малтретирано от сатанисти… и това младо момиче си била ти, нали?