Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Точно това исках да предотвратя. Ние с вас трябва да поговорим.
И говориха за всичко. Оказа се, че майка знае много повече, отколкото се предполагаше, че би могла да знае. Приблизително половината от материала в магазина е мой.
– Ваш?
– Лично мой. Наследство от баща ми. Доктор Адриа Боск.
– Ама аз не знаех нищо за това.
– Нито пък аз, допреди няколко дни. Съпругът ми не се впускаше в такива подробности. Разполагам с документите, които удостоверяват това.
– Ами ако е продаден?
– Полага ми се половината от печалбата.
– Но това е търговия, която...
– За това съм дошла да говоря. Отсега нататък аз ще поема магазина.
Господин Беренгер я погледна със зяпнала уста. Тя се усмихна безрадостно и каза искам да видя книжата. Още сега.
Реакцията на господин Беренгер се забави няколко секунди. Стана и отиде на територията на Сесилия, с която проведе бърз, сух инструктивен разговор, а когато се върна с куп счетоводни книги, госпожа Ардевол седеше на сивото кресло на Феликс и с жест му разреши да влезе.
* * *
Майка се върна вкъщи разтреперана и веднага щом затвори вратата, свали черното си палто и понеже нямаше сили да го закачи, остави го на пейката в антрето и отиде в стаята си. Чух я да плаче и предпочетох да не се бъркам в работи, които не са ми много ясни. После много дълго разговаря с Лола Чика в кухнята и видях как Лола Чика слага ръката си върху нейната и се старае да я окуражи. Минаха години, докато подредя частите на тази картина, която още виждам, сякаш е произведение на Хопър136. Цялото ми детство е запечатано в главата ми като диапозитиви с картини на Хопър, със същата лепкава и тайнствена самота. А аз се виждам като един от персонажите, седнал на неоправено легло, с книга, забравена на гол стол, персонаж, който гледа през прозореца или е седнал на празна маса и наблюдава голата стена. Защото вкъщи всичко се решаваше с шушукане и най-ясният звук, освен упражненията за техника с моята цигулка, можеше да се чуе, когато майка си слагаше обувки с ток, за да излезе. И ако Хопър е казвал, че рисува, защото не може да се изрази с думи, аз описвам с думи, защото, макар да виждам, не съм способен да рисувам. И винаги гледам като него през прозореца или през притворени врати. И каквото не знаех, накрая го узнавах. А каквото не знам, си го измислям и също е истина. Знам, че ще ме разбереш и ще ми простиш.
След два дни господин Беренгер беше върнал своите принадлежности в кабинетчето си близо до японските кинжали, а Сесилия едвам успяваше да скрие задоволството си, като се преструваше, че подобни дреболии не я засягат. Сега майка разговаряше с Франкфурт и предполагам, че тъкмо пренареждането на фигурите, което тя наложи, като атакуваше с топовете и дамата, накара господин Беренгер да предприеме мълниеносно и неочаквано нападение, да изстреля последния си куршум. Асовете на антиквариата от улица „Ла Паля“ си обявиха война, в която всички средства бяха позволени.
Майка винаги се бе държала като мъченица, покорна и дискретна, никога на никого не бе повишавала тон, освен на мен. Но когато баща ми умря, се преобрази и се превърна в прекрасна организаторка, твърда и неумолима, нещо, което никога не бях подозирал у нея. Магазинът веднага бе пренасочен към качествена оказионна търговия и продажбите се увеличиха, а господин Беренгер трябваше да преживее унижението да благодари на своята противница за повишение на заплатата, което не бе поискал, при това придружено от едно заплашително ние с вас много скоро ще проведем един дълъг разговор. Майка отново запретна ръкави, този път погледна към мен, пое дълбоко въздух и ми стана пределно ясно, че започваме много труден период от моя живот.
136 Става дума за американския художник Едуард Хопър (1882–1967). – Б. р.
* * *
По онова време не знаех нищо за тайните действия на майка. Много късно разбрах, защото вкъщи си споделяхме какво правим само когато вече нямаше как иначе, като се доверявахме на лист хартия, за да избегнем докосването на погледите. Много късно разбрах, че майка се е държала като една нова Магдалена Жиралт137. Тя не искаше да й предадат главата на съпруга й, защото й я бяха дали веднага щом я бяха намерили. Тя искаше главата на убиеца на своя мъж. Всяка сряда, каквото и да се случеше в магазина или вкъщи, тя се обличаше и в пълен траур отиваше до полицейския участък на улица „Люрия“, който беше натоварен с този случай; там питаше за комисаря Пласенсиа, а той я канеше в кабинета си, пропит от тежка миризма на тютюн, от която й призляваше; поздравяваше и искаше възмездие за смъртта на съпруга си, който никога не я беше обичал. И винаги питаше има ли новини по случая Ардевол, а комисарят, без да я покани да седне, скован, винаги отговаряше не, госпожо. Не си ли спомняте, че се бяхме уговорили, че ще ви уведомим, ако има някакъв резултат.