Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Тръгвайте, докато можете, малки сестри – каза тихо тя. – Светата майка чака в беседката.
Думите ѝ бяха достатъчни, за да накарат сестрите съпруги да напуснат градината толкова бързо, колкото им позволяваше достойнството. Като дживах ка на Ахман, Иневера носеше отговорност за майка му, което далеч не я правеше щастлива.
Завиждаше на сестрите си. Ако можеше, тя също щеше да избяга от градината.
Еверам сигурно е недоволен от мен, иначе щеше да ме предупреди чрез заровете.
Само Кева, Мелан и Асави се осмелиха да останат. Ашия се изгуби сред листата, макар Иневера да знаеше, че момичето винаги стои някъде наблизо, за да я пази.
Дамаджата си пое дълбоко дъх и се огъна пред вятъра.
– Най-добре да приключвам с това – промърмори тя и се запъти бързо към мястото, където я чакаше Светата майка.
Иневера чу Кадживах, преди още да я е видяла.
– О, Еверам, изпъни си гърба, Таладжа – сопна се Светата майка. – Ти си невеста на Избавителя, а не някаква си търговка дал’тинга на пазара.
Картината се разкри пред очите ѝ точно когато Кадживах се пресегна и грабна един сладкиш от ръката на другата си снаха.
– Доста си наддала, Евералия.
Тя погледна към една от прислужниците.
– Къде е нектарът, който поисках? И гледай този път да е изстуден. – После се обърна към другата прислужница, която държеше нелепо ветрило. – Не съм ти казала да спреш да ми вееш, момиче. – После сама започна да си прави вятър, ръката ѝ жужеше като крилца на колибри. – Знаеш каква ставам. Еверам ми е свидетел, че в цялата зелена земя е влажно като в банята. Как го изтърпяват?
Светата майка милостиво млъкна, щом Иневера влезе в беседката. Останалите жени изглеждаха така, сякаш ги беше спасила от ядрене. Макар да третираше всички други жени като слугини, Кадживах имаше достатъчно акъл, за да се отнася с уважение към дама’тингите и най-вече към Иневера.
В повечето случаи.
– Къде е синът ми? – попита настоятелно тя, като се втурна към Иневера. Носеше черната роба и белия воал на кай’тинга, но беше добавила и бял шал, както обичаше да се носи Ахман. – В двореца се носят всякакви слухове, зет ми седи на Черепния трон, а мен ме правят на глупачка.
„Съвсем точно казано“, помисли си Иневера.
– Настоявам да разбера какво става! – продължи с още по-писклив глас Кадживах.
Настоява. Иневера почувства студения гняв, който се зароди в центъра ѝ. Нима тази жена беше забравила с кого разговаря? Дори Ахман не се осмеляваше да настоява пред нея. Представи си как изстрелва Кадживах към другия край на градината точно както беше постъпила с Фахсту в тронната зала.
О, ако можеше всичко да е толкова лесно. Но макар че Ахман щеше да ѝ прости, че е изпарила целия съвет от дамаджи, той щеше да преследва убийците на майка си до самия край на Ала, а нито едно престъпление не можеше да бъде укрито пред Взора на Короната.
– Ахман е тръгнал на лов за демони по самия ръб на бездната – рече Иневера. – Заровете се изказват благоприятно за завръщането му, но това е опасен път. Трябва да се молим за него.
– Синът ми е отишъл в бездната? – изпищя Кадживах. – Сам?! Защо Копията на Избавителя не са тръгнали с него?
Иневера протегна ръка и хвана Кадживах за брадичката. Направи го уж за да принуди жената да я погледне в очите, но същевременно притисна едно енергийно средоточие и източи част от енергията на жената.
– Синът ти е Избавителят – рече студено тя. – Той ходи по места, където никой друг не би се осмелил да го последва, и не дължи обяснения на никого, дори на мен.
Иневера пусна Кадживах и жената отстъпи назад със залитане. Таладжа я прихвана и се опита да я настани на една от каменните пейки, но Кадживах се изпъна, изтръгна се от ръцете ѝ и отново погледна Иневера в очите.
„Упорита е“, помисли си дамаджата.
– Защо Джаян беше пренебрегнат? – попита настоятелно тя. – Той е най-големият син на Ахман и е достоен наследник. Хората го боготворят.
– Джаян е твърде млад и упорит, за да управлява в отсъствието на Ахман – отвърна Иневера.
– Той е твой син! – извика Кадживах. – Как можа...
– СТИГА! – излая Иневера и всички се стреснаха, а най-много Кадживах. Иневера рядко повишаваше глас, особено пред други хора. Но от всички свекърва ѝ най-често поставяше на изпитание търпението ѝ. – Самозабравила си се, жено, щом смяташ, че можеш да ми говориш така за децата ми. Този път ти прощавам, защото знам, че се тревожиш за сина си, но втори път няма да стане. Цяла Красия се нуждае от мен и нямам излишно време да успокоявам всяка твоя тревога. Ашан седи на Черепния трон по заповед на Ахман. Това ти стига да знаеш.