Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Запази я до края на живота си! — нашепна му някакъв съкровен вътрешен глас. Тя заслужава. Не заблуждавай и себе си, както заблуждаваш другите. Всъщност лесно би могъл да я задържиш, като й даваш много и вземаш от нея малко, също като любимите ти Тецу-ко и Кого. Та нали и Кику е за теб само една соколица! Ценна, това е вярно, неповторима — да, но все пак соколица, която трябва да храниш от ръката си, да я пускаш срещу плячката, да я примамваш обратно и след един-два сезона да я пуснеш на свобода и никога вече да не я видиш. Не се самозалъгвай. Защо не я оставиш? Тя е само соколица, колкото и да е изключителна, колкото и нависоко да лети, колкото и да е красива в полет — все пак една соколица и нищо повече…
— Защо се усмихвате, господарю?
— Защото ми е приятно да ви гледам, момичето ми.
Блакторн се облегна с цялата си тежест на едно от трите дебели въжета, завързани за кила на изгорелия кораб.
— Хипару-у-у! — извика той. — Теглете!
Стотина голи до кръста самураи задърпаха с всички сили въжетата. Беше късно следобед и имаше отлив, така че Блакторн се надяваше да успее да изтегли кораба на брега и да спаси каквото можеше от материалите. Първоначалният му план претърпя някои изменения, защото откри за огромна своя радост, че всички оръдия са били изнесени на брега още на другия ден след бедствието и бяха в почти същото добро състояние както в деня, в който напуснаха родната си леярна в Чатам, графство Кент. Същото се отнасяше и за близо хилядата снаряди, голямо количество куршуми, вериги и други метални предмети. Доста от тях бяха поизкривени и издраскани, но за новия кораб имаше повече материал, отколкото бе допускал в мечтите си.
— Прекрасно, Нага-сан, прекрасно! — похвали го той, когато разбра какво всъщност е било спасено.
— Благодаря, Анджин-сан. Направихме всичко възможно, но много се извинявам…
— Никакви извинения! Всичко е наред!
Да, ликуваше той. Сега корабът ми ще бъде по-дълъг и по-широк, отколкото възнамерявах отначало, но това няма да му попречи да е пъргав като хрътка и да види сметката на сума ти португалски фрегати.
Ех, Родригес, помисли си той без злоба, радвам се, че си в безопасност и далеч от тези брегове и че догодина на твоето място ще бъде друг, защото ще го потопя. Дай боже Ферейра отново да е капитан на Черния кораб, но няма да разчитам на това и от всяко положение се радвам, че си далеч. Дължа ти живота си, пък и ти си превъзходен лоцман.
— Хипару-у-у! — извика той и мъжете отново напрегнаха мускули. Водата се стичаше от тях като пот, но корпусът не помръдна.
От онази ранна утрин, когато прочете писмото на Марико под зоркия поглед на Торанага, а след това откри, че оръдията са спасени и са на брега, времето вече за нищо не му стигаше. Начерта първоначални планове на кораба, състави и многократно допълни списъците на необходимите материали, промени чертежите, много грижливо направи окончателния списък на хората — за да няма никаква грешка. След това до късно през нощта започна да седи над речника и граматиката, за да научи нови думи и изрази, които щяха да му трябват в работата с майсторите, за да може да им обясни какво иска, за да разбере какво могат и какво не могат да вършат. Колко пъти се отчайваше и му идваше да се обърне за помощ към свещеника, но знаеше, че оттам не можеше да очаква помощ, че враждата им бе трайна и непоправима.
Карма, помисли си той без болка, по-скоро със съжаление към свещеника заради жалкия му фанатизъм.
— Хипару-у-у!