Шогун

Много често през изминалите дни и нощи той разговаряше с нея, изживяваше наново всичко, което им се бе случило, разказваше й за изминалия ден, усещаше я близо до себе си — толкова близо, че веднаж или два пъти дори погледна през рамо да види дали не е там.

Да, и тази сутрин се огледах, Марико, но вместо теб видях Бунтаро, а до него Цуку-сан, и двамата вперили поглед в мен. Бях с меча си, но той държеше големия си лък. Ех, любов моя, трябваше да се въоръжа с всичката си храброст, за да се приближа до тях и да ги поздравя официално. Ти беше ли до мен? Щеше да се гордееш с твоя Анджин-сан — спокоен като истински самурай и също толкова невъзмутим. А той ми каза сковано чрез Цуку-сан: „Кирицубо-сан и Садзуко-сан ми разказаха как сте защитили честта на моята съпруга и тяхната чест. Моля да ме извините, че преди известно време се държах зле с вас. Извинявам се и ви благодаря.“ Поклони се и си тръгна, а на мен така ми се искаше да си там до мен — да знаеш, че всичко е наред и че никой никога няма да научи нашата тайна.

Да, много пъти Блакторн се обръщаше да види дали Марико не е до него, но нея все я нямаше и никога нямаше да я има, ала от това не го болеше. Тя щеше да е с него до края на живота му и той знаеше, че ще я обича и в добри, и в лоши времена, дори през зимата на своя живот. Винаги витаеше някъде на ръба на сънищата му. А напоследък сънищата му бяха приятни, примесени с чертежи, с дялкането на фигурката, която щеше да краси носа на неговия кораб, с платна, с поставяне на кила и — каква радост — с пускането на вода на „Благородната дама“, която, прехапала юздите, се носи по Ламанша с издути платна и скърцащи фалове, а той раздава заповеди от квартердека и всеки сантиметър от платната откликва на повика му, докато най-сетне неговата невиждана красавица завива към пристанището на Лондон.