Шогун

Когато му дойде времето, Анджин-сан, ще ти обясня защо беше наложително да унищожа кораба ти и тогава ще приемеш този факт спокойно, защото ще бъдеш зает с други неща и ще разбереш истината: трябваше да избирам между кораба и живота ти. Избрах второто. Правилно постъпих, нали? И тогава двамата с теб ще се посмеем над „природното бедствие“. Ако знаеш колко лесно ми беше да поставя на кораба специален патрул от мои доверени хора с тайното нареждане да поръсят щедро палубите с барут през онази нощ, като предварително наредих на Нага — веднага щом Оми ме извести за заговора на Ябу — да размени постовете така, че дежурствата на кораба и на брега да се паднат само на хора от Идзу и по-специално на петдесет и тримата предатели. Останалата работа я свърши един-единствен нинджа с кремък в нощта и корабът ти лумна като факел. Разбира се, нито Оми, нито Нага подозираха нещо за този саботаж.

Извини ме, но без това не можеше. Спасих ти живота, Анджин-сан, а ти го цениш повече от кораба си. Най-малко петдесет пъти ми се е налагало да преценявам дали да не жертвувам живота ти, но винаги съм успявал да избягна тази опасност. И се надявам да продължи така. Защо ли? Е, днешният ден е ден на истината. Отговорът е — защото ти ме забавляваш и защото имам нужда от приятел. Не смея да се сприятеля с някой от моите хора или от португалците. Да, ще прошепна тази тайна в някой кладенец по пладне, когато съм съвсем сам: имам нужда от приятел! Имам нужда от твоите знания. Марико-сама беше права и в това отношение. Преди да си отидеш, искам да овладея всичко, което знаеш. Нали веднъж ти казах, че двамата с теб разполагаме с много време?

Искам да разбера как се пътува с кораб около земята и как една малка островна страна е в състояние да управлява огромна империя. Може би отговорът на този въпрос ще ни послужи да се справим и с Китай, а? О, да, тайко в много отношения беше прав.

При първата ми среща с теб аз казах: „Нищо не може да оправдае един бунт!“ А ти ми отговори: „Има едно оправдание — ако успееш!“ Ах, Анджин-сан, този отговор те свърза завинаги с мен. Съгласен съм. Всичко е оправдано, ако накрая спечелиш.

А да не успееш, е глупаво. Непростимо.

Но теб не те чака провал, ти ще живеещ щастливо и на сигурно място в голямото си имение в Анджиро, където рибарят Мура ще те охранява от християните и по мои указания ще продължава да им дава грешни сведения. Как може Цуку-сан тъй наивно да допусне, че мой човек, пък бил той и християнин, ще ти открадне дневниците и ще ги предаде тайно на свещениците без мое знание! Ах, Мура, ти ми служиш вярно вече повече от тридесет години и е време да си получиш възнаграждението. Какво ли биха казали свещениците, ако знаеха, че истинското ти име е Акира Тономото, че си самурай, шпионин по мое нареждане и също по мое нареждане рибар, кмет и християнин? Ще пикаят кръв, сигурен съм.

Така че, Анджин-сан, не се тревожи — за твоето бъдеще се грижа аз. Ти си в сигурни и силни ръце и ако знаеш само какво бъдеще съм ти замислил!