Следотърсачът [Pathfinder - bg]

След като изготвиха всички преписи и всички преписи бяха подписани, документите — сгънати, а светлосиният камък — поставен в кутийка, господин Бъчваря направо сияеше. Риг подозираше, че при късмет този камък щеше да утрои (поне!) активите на банката му. Повечето средства щяха скоро да бъдат прехвърлени в банки в Ареса Сесамо, но всяка ръка, докоснала парите от камъка, щеше да изкара добра печалба, а господин Бъчваря щеше да се издигне в очите на всички от занаята в О, защото историята щеше да се разчуе. Самият Бъчвар щеше да се погрижи за това, а бижутерите щяха да са му свидетели.

— Не искам да ви припирам да си тръгвате — рече господин Бъчваря, — но трябва да изляза, за да получа залозите на бижутерите, а за тази цел ще затворя банката и ще взема моя страж, Бек Пивоваря, да ме придружава по улиците.

— Това необичайно ли е? — попита вечно предпазливият Самун. — Дали няма да е знак за хората, че у теб имаш нещо, достойно за открадване?

— Благоразумно е, че питаш — отвърна господин Бъчваря. — Но аз винаги го вземам със себе си, когато излизам през деня, и всички знаят, че не нося пари у себе си, когато си тръгвам от банката вечер или идвам сутрин. Ще е достатъчно сигурно, поне докато някой бижутер не се раздрънка.

И лицето на Бъчваря се поизчерви, защото „раздрънка“ не беше дума, която човек с неговото достойнство е редно да употребява. „Е, няма значение, господин Бъчвар — помисли си Риг. — Всички тук сме позьори“.

След час те вече бяха настанени в няколко просторни стаи в първата странноприемница, препоръчана им от Бъчваря.

— Няма ли да проверим другите две? — попита Умбо.

— Тази я бива, пък и имам нужда от баня — отвърна Самуна, а Риг само се усмихна. Скоро Умбо щеше да разбере каква голяма част от онова, което говореше и вършеше Риг, беше само показно, и каква част — истинско.

— Ти къде си се научил да говориш така? — попита Самуна, когато се разположиха в стаите и прислужникът си тръгна. — И с мен и Подмокрената говореше надуто, ама не може да се мери с това как приказваше с господин Бъчваря!

— Стори ми се, че той ще си подмокри гащите! — измърмори Умбо.

— На теб би ли ти въздействало? — попита Риг. — Или на нея?

— На мен — никак, а на нея още по-малко.

— Затова с вас говорех като момче, доста образовано, но което все пак е израсло в малко градче по горното течение на реката. Баща ми винаги казваше: „Ако говориш като човек, който е свикнал да му се подчиняват, хората ще ти се подчиняват. Но ако говориш като човек, който се бои, че няма да му се подчинят, те ще те презират“.