Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— С други думи — поясни Глицки, — лекарства, които компанията не е одобрявала.
— Не е точно така — обясни Кенсинг. — Лекарствата, които предписвах, бяха добри. Всъщност, бяха по-добри. — Кенсинг, вече силно изпотен, изтри с хартиена кърпичка челото си. — Политиката на компанията е ние, лекарите, да предписваме лекарства от списъка, това е всичко.
— А вие сте си създали навика да не използвате този списък?
— Не навик. Само когато смятах, че е подходящо. — Той почувства, че е нужно да обясни. — Генериците невинаги са съвсем същите по химически състав както марковите лекарства, затова невинаги са толкова ефикасни. Или пък може да има други проблеми.
— Какви например?
— Най-различни. Трябва да се вземат два пъти по-често или пък имат нежелани странични ефекти, например затрудняват храносмилането. Така че в някои случаи — или когато съм имал лош опит с някои генерични лекарства от списъка — предпочитах марковите медикаменти.
— И за „Парнас“ това беше проблем?
Той сви рамене.
— Струва им пари.
— Бихте ли обяснили това?
— Ами системата в „Парнас“ е такава, че повечето пациенти доплащат една и съща сума за лекарствата, мисля, че е десет долара, независимо колко то струва. Така че ако марковото струва трийсет долара, а генеричният медикамент от списъка — десет, компанията губи двайсет долара за всяка рецепта с марково лекарство, която изпълнява.
— А вие предписвахте тези маркови лекарства редовно?
— Когато беше необходимо, да. Работата ми е да спасявам живота на хората, а не парите на компанията.
— Имахте ли и други спорове с господин Маркъм за тази практика?
По това време ръцете на Кенсинг вече видимо трепереха. Той ги свали от масата и ги сложи на скута си. През изминалия мъчителен час му се искаше да беше послушал адвоката си и да бе възприел съвета му да не разговаря с тези мъже. Но след като започна разговора, не знаеше как да се опита да го прекъсне. Накрая се осмели:
— Ако нямате нищо против, бих искал да ме извините за момент.
Но Глицки нямаше намерение да го пусне да отиде до тоалетната, дори и само за да се съвземе.
— След малко — каза той рязко. После повтори въпроса си. — Имали ли сте спорове с господин Маркъм по въпроса за лекарствата?
— Не. Ние не си говорехме.
— Откога?
— От близо две години.
— Две години? Но историята с бебето Емилия е отпреди няколко месеца, а казахте, че сте говорили с него тогава!
Кенсинг изтри цялото си лице с хартиената кърпичка.
— Мислех, че имате предвид въпроса с рецептите. Тогава говорихме.
Когато полицаите най-после си прибраха техниката и си тръгнаха, Кенсинг доста дълго седя разтреперан на кушетката във всекидневната. Най-накрая реши, че е по-добре да се обади на Харди, за да види дали не може някак да поправи стореното. Навън вече беше почти нощ, а дъждът продължаваше да плющи върху прозореца на фасадата.
Харди беше все още в кабинета си — стараеше се да навакса с работата по другите си клиенти. Кенсинг му разказа какво се беше случило и призна, че разговорът е бил много, много неприятен, в крайна сметка — грешка от негова страна.
— Мисля, че сигурно смятат, че имам нещо общо с това — заключи той.
Последва дълго мълчание и когато то свърши, Кенсинг бе напълно неподготвен за гнева на Харди.
— О, така ли мислите, докторе? Лейтенантът, който завежда отдел „Убийства“, ви разпитва два часа за едно престъпление, което е по първите страници на вестниците всеки ден, което може да е свързано с бруталното убийство на цяло семейство и вие имате мотива, средствата и възможността, и си мислите, че може би, ама само може би, на полицаите може да им се струва, че сте подходящ заподозрян. Нали сте учили анатомия, докторе? Всички хора ли мислят със задниците си или само при вас е така?
Кенсинг седеше и гледаше слушалката в ръката си. Почувства прилив на кръв в главата, после му прилоша. Струваше му се, че ще повърне. Кокалчетата на ръката му, стиснала слушалката, бяха побелели. Гърлото му беше стегнато, сухо като пустиня. След още няколко секунди затвори, неспособен да измъкне и дума от себе си.
Когато Харди се обади на Кенсинг двайсет минути по-късно, за да се извини за избухването си, установи, че не е уволнен, както наполовина очакваше. Вместо това клиентът му се извини, приключвайки с наблюдението, че Глицки „може би наистина мисли, че аз съм убил Тим“.