![Мрачни дни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/0/mrachni-dni-bg-download.jpg)
Мрачни дни [bg]
- Автор: Ленди Дерек
- Серия: Скълдъгъри Плезънт #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Арт Лайн
- ISBN: 978-954-2908-24-1
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мрачни дни [bg]». Краткое содержание книги:
Валкирия се смръщи.
— Гилд?
— Гилд беше един от най-доверените хора на Мериторий. Отговаряше за няколко отдела в Убежището и в задълженията му влизаше и контролът на детективите.
— Не знаех, че Скълдъгъри и Гилд са били приятели.
— О, никакви приятели не бяха — усмихна се Чайна. — Мразеха се още от самото начало по причини, в които няма да се задълбочавам. Но работеха заедно, когато се налагаше.
— Значи са арестували Скарабей и са го пратили в американски затвор. Къде в тази картинка се вписва Сангуайн?
— Дълго време ми отне, докато се добера точно до това късче информация, така че, надявам се, оценяваш каква жертва би било от моя страна да го споделя безплатно.
— Няма да е безплатно — отвърна Валкирия. — Ще имаш вечната ми благодарност.
— Ясно, безплатно ще бъде, то се е видяло — въздъхна Чайна. — Скарабей има син, Валкирия. Ако се опитваш да разбереш кой дърпа конците на Сангуайн, бих те посъветвала баща му да бъде първи в списъка ти от заподозрени.
— Скарабей е баща на Сангуайн? — Валкирия стана на крака. — Това е… Супер важно е!
— Така си е.
— Чайна, много извинявай, но трябва да тръгвам. Ако ми се отвори малко свободно време, ще мина пак да те видя как си.
— По това време утре ще съм си възвърнала обичайното самоуверено Аз. Но оценявам загрижеността ти, нищо че е само от куртоазия. Разбира се, аз на твое място…
— Знам — усмихна се Валкирия. — Ти би направила същото за мен.
Едната вежда на Чайна се изви високо.
— Моля? Да ти приличам на човек, който прави визити по домовете? Вече можеш да ме оставиш сама.
— Благодаря ти, Чайна — каза Валкирия и се обърна да си върви. — О, и още нещо. Фасадната татуировка на Гастли е страхотна!
Чайна се усмихна.
— Той я харесва, забелязах. Отне ми доста време да постигна ефекта, но резултатът си заслужава.
— Определено — и Валкирия хукна по коридора.
— Е? — попита сърдито Флетчър.
— Имаме пробив — каза момичето, целият яд изчезна от лицето на телепортатора и двамата се хванаха за ръце.
В следващия миг бяха в шивачницата на Гастли. Беше тъмно, така че запалиха лампите и зачакаха да се появят Скълдъгъри и останалите. Валкирия скръсти ръце и се втренчи във Флетчър.
— Какво? — попита той престорено невинно.
— Много ти се ще да го кажеш.
— Не знам за какво говориш.
— Другите още не са се върнали от Убежището. Ние с тебе вече бяхме у Чайна, открихме важна информация и стигнахме тук първи. Кажи си го.
— Извинявай, Валкирия, просто не мога да разбера какво искаш да кажа.
Тя чакаше мълчаливо.
— Все пак… — започна телепортаторът.
— Ето на.
— Очевидно е, че телепортацията е най-добрата магическа сила, която някой може да притежава и всички вие трябва да сте супер доволни, че съм на ваша страна. Просто не разбирам, защо му е на някого да използва автомобили? От някаква гордост ли? Или пък Скълдъгъри просто не иска да признае колко съм полезен за каузата? Смятам, че не ме оценявате по достойнство, това е всичко.
— Така.
— Много добре си се справяхме и без скелета.
— Изобщо не е вярно.
— А, бе, справяхме си се. Не бяхме някаква катастрофа. Никой не беше убит.
— Няколко души бяха убити.
— Никой от нас, искам да кажа — довърши Флетчър уморено.
— Има ли още нещо, от което искаш да се оплачеш, преди Скълдъгъри да се върне?
Флетчър се засмя.
— Какво, сериозно ли мислиш, че ме е страх от него? Не ме е страх от него, изобщо даже. Но тъй като така и така повдигаш въпроса, да, има още нещо, от което искам да се оплача. По-голям от теб съм. Аз трябва да ти нареждам какво да правиш, не ти на мен.
— А така ли било? Е, няма да го бъде.
— Имам повече опит.
— В гелосване на коса вероятно.
— Защо всички имате проблем с косата ми? Косата ми е супер!