Сълзата на дявола [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг
Въпреки всичко Кенеди беше готов да поеме риска. След многомесечни преговори с величията от Капитолия предложението като че бе на път да се приеме благодарение на голямата обществена подкрепа.
И точно тогава онзи долен тип Гари Мос събра кураж да отиде във ФБР с доказателства за крупни измами при строежа и поддръжката на училищата. Предварителното следствие разкри, че електрическите инсталации и мазилката в стаите са толкова нискокачествени, че дори застрашават живота и здравето на учениците и учителите. Скандалът се разрасна и засегна голям брой предприемачи и високопоставени чиновници, някои от които — доверени лица и приятели на Кенеди.
Самият Кенеди възвеличи до небесата Мос и лично се зае с изкореняването на корупцията. Пресата обаче (да не споменаваме опонентите му) продължи да свързва името му със скандала. Статиите — о, имаше ги предостатъчно! — за аферите в „администрацията на Кенеди“ все повече отслабваха обществената подкрепа за „Проект за бъдещето“.
В отговор на нападките кметът се зае с това, което умееше най-добре: да произнася речи. И произнесе десетки, в които обясняваше важността на плана; спазари се с Конгреса и учителските синдикати да го подкрепят; дори изпращаше деца от училище до вкъщи, за да говори на удивените родители колко е важен „Проект за бъдещето“ за всеки жител на града. Нещата се поуталожиха и на Кенеди и Джефрис вече им се струваше, че може и да успеят.
Сега този Гробокопач започна да убива безнаказано, да се измъква като фантом, за да убива отново. И кого обвиняваха? Не безличното ФБР, разбира се, а дежурния виновник за всичко Джери Кенеди. Ако извергът избие още мирни граждани, даваше си сметка той, „Проект за бъдещето“ щеше да си остане една несбъдната мечта.
Джефрис закри слушалката с ръка:
— Тук е.
— Къде? — попита кисело Кенеди.
— Навън. В коридора. — Огледа внимателно лицето на шефа си. — Още ли се съмняваш?
Колко строен беше този мъж, помисли си Кенеди, колко съвършен изглеждаше с този вносен костюм, с тази гладко избръсната глава, с тази копринена вратовръзка.
— Разбира се, че се съмнявам.
Кметът погледна през прозореца. В далечината се издигаше величествената постройка на Джорджтаунския университет.
Кимна:
— Добре. Иди говори с него.
— Ще се справим, Джери — усмихна се Джефрис. — Ще се справим. — Заговори отново по телефона: — Веднага идвам.
В коридора пред кабинета на кмета стоеше хубав мъж с двуредно сако, облегнат на стената под портрета на някакъв политик от деветнайсети век.
Уендъл Джефрис се приближи към него.
— Здрасти, Уенди.
— Здравей, Слейд.
Това бе малкото име на човека в коридора, истинското му, рождено име, и като има предвид фамилията му, Филипс, човек би си помислил, че родителите му са знаели още от самото начало, че сладкото им бебче ще стане телевизионен водещ.
— Хванах историята по радиостанцията. Пичът усмъртил двама агенти, трупирал една оперна кокона и треснал десетина палячовци от трибуните.
В ефир, с жица от слушалка, спускаща се покрай безупречно избръснатия врат, Филипс говореше по съвсем друг начин. Пред зрителите беше друг. На чернокожия Джефрис обаче можеше да говори и така.
— Гръмнал един, мисля — продължи той. — Почти го били пипнали, ама изфирясал.
— И моята информация е такава — каза Джефрис.
— Значи нашият човек ще ни разкаже приказка за лека нощ, тъй ли?
Имаше предвид предстоящата пресконференция на Кенеди.
Джефрис не се усмихна. Днес нямаше търпение да слуша брътвежите на такива като Филипс.
— Ето как стоят нещата — никой не знае какво може да се очаква от него.
— Какво може… — започна журналистът.
Джефрис му махна да мълчи.
— Става лошо.
— Знам.
— Всички ще го гледат.
Имаше предвид Джери Кенеди. Филипс трябваше да го разбере.
— И още как!
— Затова имаме нужда от малко помощ.
Джефрис понижи гласа си до остър шепот, като шумолене на банкноти, които сменят притежателя си.
— Помощ…
— Този път можем да се споразумеем на двайсет и пет.
— Двайсет и пет…
— Да се пазариш ли искаш? — изсъска Джефрис.