![По следите на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/2/po-sledite-na-zloto-bg-download.jpg)
По следите на злото [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-518-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По следите на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Гарсия никога не беше виждал партньора си такъв, какъвто беше в момента. Ако не го познаваше добре, той би се заклел, че Хънтър изглежда уплашен.
— Не, мамка му! — Този път гласните й струни проработиха.
Хънтър затвори очи и доближи ръка до лицето си.
— О! — възкликна Лушън, който явно се забавляваше. — Чудех се кога ще се представи публиката. Е, с кого имам удоволствието да говоря сега?
Хънтър погледна капитана и повдигна рамене.
— Капитан Барбара Блейк, отдел "Обири и убийства" на лосанджелиската полиция — отговори тя. Гласът й беше твърд и авторитетен.
— Очарован съм най-после да се запозная с вас, капитан Блейк. Аз съм Лушън Фолтър. Някой друг желае ли да се представи, преди да продължа?
Хънтър пак направи знак на останалите да мълчат.
Лушън чакаше, но никой не каза нищо.
— Маршалът в стаята? — настоя Лушън.
Отговор не последва.
— Специален агент на ФБР?
Мълчание.
— Някой от шерифския отдел може би?
Никой не отговори.
— Хайде, хора, не се срамувайте.
Тишина.
— Никой, така ли? Е, добре, както желаете. — Отново последва кратка пауза. — Масово убийство, Скакалец, точно така. Това означава, че ти спечели правото да чуеш страхотната малка гатанка, която измислих специално за теб. Правилният отговор ще ти каже името на мястото, където оставих малък подарък. Малък е, но съдържа много мощ.
— Лушън, моля те, изслушай ме… — опита Хънтър, макар да знаеше, че на Лушън не му пука.
— Няма да повтарям, Скакалец — отново го прекъсна той. — После ще можеш да превърташ записа колкото искаш, но не ме прекъсвай пак.
Гарсия бързо извади тефтерче и писалка от бюрото си. Уест и Холбрук също се приготвиха да записват.
— Също като преди — продължи Лушън — имаш шейсет минути да откриеш отговора. Отговориш ли правилно, може да спасиш положението, Скакалец. Да станеш герой и така нататък. — Той направи пауза. — Сгрешиш ли… бум. — В гласа му не прозвуча ирония. — Готов ли си? Ето каква е гатанката: Ще ме намериш на място, където хората трябва да мълчат, но не тук. Където трябва да намериш стихове, но не тук. Където трябва да идват да учат ученици, жадни за знания, но не тук. Вместо мълчаливи хора ще намериш шумни хора, но ще намериш и мълчаливия мъж. Вместо смях на поети ще намериш сълзи на писатели, Вместо жадни за знания ученици ще намериш евтини учители. Търси не очевидното, а нестандартното, и ще намериш нещо специално. Ще намериш изключителното.
Гарсия, Уест и Холбрук пишеха колкото могат по-бързо. И колкото повече пишеха, толкова повече се мръщеха.
Последва още една кратка пауза, която показа, че Лушън е свършил с гатанката.
— Шейсет минути, Скакалец. Часовникът тиктака. Линията прекъсна.
37
На капитан Барбара Блейк й беше трудно да проумее онова, което току-що беше чула.
— Психопатът има един килограм военен клас С-4? — попита тя, след като обаждането приключи. — В моя град?
Хънтър кимна.
— Разбрахме го преди малко повече от десет минути, капитане.
— Господи!
— Каква беше тази гатанка, по дяволите? — попита Уест, вдигна глава от тефтерчето си и се втренчи във всяко лице поотделно в стаята. — Някой разбра ли?
— Изобщо не — отвърна Гарсия. — Лушън говореше много бързо.
— Да, и аз не разбрах нищо — каза Холбрук. — Не схванах много след "смях на поети".
Хънтър вече отваряше приложението за запис на мобилния си телефон.
— Ще пусна записа — каза той.
Намери точното място само за няколко секунди. Този път всички записаха дума по дума гатанката на Лушън, включително Хънтър.
Ще ме намериш на място, където хората трябва да мълчат, но не тук. Където трябва да намериш стихове, но не тук. Където трябва да идват да учат ученици, жадни за знания, но не тук. Вместо мълчаливи хора ще намериш шумни хора, но ще намериш и мълчаливия мъж. Вместо смях на поети ще намериш сълзи на писатели. Вместо жадни за знания ученици ще намериш евтини учители. Търси не очевидното, а нестандартното, и ще намериш нещо специално. Ще намериш изключителното.
— Какво означава това, мамка му? — попита Уест, без да откъсва очи от тефтерчето си. Изражението на лицето му говореше за крайна обърканост.
— Това е гатанка — отвърна Гарсия. — Не би трябвало да има очевиден смисъл, нито да е лесна за отгатване.
Хънтър седеше зад бюрото си, сложил ръце на облегалките от двете страни на стола и преплел пръсти пред гърдите си. Очите му четяха редовете отново и отново.
Изминаха четири минути, без никой да отрони нито дума.
Холбрук пръв изказа предположение.
— Мисля, че Лушън има предвид някаква стара училищна сграда, която сега се използва за нещо друго — каза той и привлече вниманието на останалите. — Винаги ме е бивало в гатанките — добави агентът на ФБР и посочи голямата магнитна дъска до южната стена.