По следите на злото [bg]

Холбрук кимна.

— Наричай ме Питър, моля.

— И така, Лушън прави първата част на гатанката малко по-лесна от останалите — продължи Робърт. — Но не твърде лесна, за да не изглежда очевидно. Искам да кажа, че… Питър успя да стигне до приемлив приблизителен отговор на първата част, но не и специфичен. Ако отговорът на първата част наистина е някакво "учебно заведение", тогава няма как да бъдем сигурни дали по-рано мястото е било училище, колеж, класна стая или друго. Съдейки само по гатанката, най-близкият отговор, до който можем да стигнем, е приблизителен — "някакво учебно заведение". — Хънтър направи кратка пауза. — Следите ли мисълта ми?

Всички кимнаха замислено.

— Давайки ни определено време — продължи Робърт, — Лушън засили напрежението прекомерно и тук започва да действа психологическият трик, за който говорех. Тъй като сме на таймер, ние машинално ще пришпорим нещата, за да стигнем колкото можем по-бързо до правдоподобен отговор на всяка от трите части на гатанката… — Хънтър посочи първата част на дъската. — "Някакво учебно заведение" — ние просто ще го приемем. Едва ли ще търсим алтернативни отговори, защото първо, нямаме време, и второ, нашият отговор ни се струва добър и затова се придържаме към него. Това ще ни доведе до втория проблем. Онова, което бих нарекъл коз в психологическия трик на Лушън.

Този път, вместо да кимнат, останалите озадачено повдигнаха вежди.

— Нарича се подсъзнателно внушение — обяви Хънтър и побърза да добави обяснение. — Без да имаме отговор за втората част на гатанката и без да знаем дали отговорът ни на първата част е правилен, ние вече се опитваме да съчетаем двете части. — Той кимна към Уест и Холбрук. — Това бяха въпросите ви преди малко, нали? Дали сградата на Юниън Стейшън някога е била училище, колеж или някакво друго образователно заведение. Дали близо до гарата е имало нещо, което отговаря на първата част на гатанката — място, където са ходели ученици, но е било превърнато в нещо друго.