По следите на злото [bg]

Озадачеността на лицата на другите бавно започна да се разсейва.

— Втората част на гатанката — продължи Холбрук — е най-трудната, защото мисля, че ни казва в какво е превърната тази "бивша учебна сграда", ако Лушън наистина има предвид това. — Той отново посочи дъската.

Вместо мълчаливи хора ще намериш шумни хора, но ще намериш и мълчаливия мъж. Вместо смях на поети ще намериш сълзи на писатели. Вместо жадни за знания ученици ще намериш евтини учители.

Всички дълго мълчаха.

— Някакви предположения? — попита капитан Блейк.

— Но гатанката не свършва до тук — обади се Гарсия, преди някой друг да има възможност да каже нещо. — Лушън приключва с: Търси не очевидното, а нестандартното, и ще намериш нещо специално. Ще намериш изключителното.

— Така е — съгласи се Холбрук. — И това е третата част, за която говоря — нещо като улика как да изтълкуваме всичко. Лушън ни казва, че трябва да мислим нестандартно — Търси не очевидното, а нестандартното… нещо необикновено, което пак ни връща към най-трудната част на гатанката — средата. Какво е станало това място?

— Търси не очевидното? — попита Уест. — Има ли изобщо нещо "очевидно" в тази щуротия? Защото, ако има, аз не го виждам. Що за очевидно място е това, където "вместо мълчаливи хора ще намериш шумни хора, но ще намериш и мълчаливия мъж"? "Вместо смях на поети ще намериш сълзи на писатели"? "Вместо жадни за знания ученици ще намериш евтини учители"? Някой разбира ли нещо?

Вниманието на Хънтър беше приковано в дъската, Холбрук беше направил много добър анализ как е съставена гатанката — от три части. Освен това беше предложил и много правдоподобно разделяне на първата част на гатанката. Лушън, изглежда, наистина беше започнал играта си на думи, говорейки за някакво бивше учебно заведение — място, където хората мълчат, където има стихове и където ходят да учат ученици, но вече не е така. Въпреки много доброто тълкуване на Холбрук в избора на думи на Лушън имаше нещо, което притесняваше Хънтър. Нещо, което не можеше да определи.

— Някой? — настоя Уест. — Нещо?

Всички в кабинета знаеха, че в такива ситуации е най-добре да не разсъждават прекалено много. Обикновено отговорите на подобни гатанки бяха по-лесни, отколкото очакваха повечето хора. Прекаленото мислене вредеше на творческия процес и подвеждаше ума да подмине правилния отговор само защото звучи твърде елементарно. Но елементарно или не, никой, изглежда, нямаше какво да предложи… нито дори някакво далечно предположение.

Уест неспокойно прокара пръсти по военната си подстрижка и когато срещна погледа на Хънтър, кимна иронично.

— Да, прецакани сме.