По следите на злото [bg]

Очите на всички освен на Хънтър се насочиха към специален агент Холбрук, който, изглежда, изобщо не се обиди от забележката на Лушън.

— Разбира се, че си го направил, Скакалец — отговори Лушън на собствения си въпрос. — Затова, моля те, престани да протакаш и ми дай отговор. Искам да ми кажеш поне една възможност, която липсва в научното ми изследване, Робърт, и ако протакаш още, разговорът свършва и няма да чуеш гатанката ми. Няма да имаш шанса да спасиш невинни животи.

Уест погледна Хънтър и очите му се отвориха широко, а после кимна на детектива.

Хънтър не беше сигурен дали другите са обърнали внимание, но Лушън току-що беше употребил думата "животи", не един "живот", както преди, и Хънтър бе убеден, че това не е неволна грешка.

— Каква е, Скакалец? Искам отговора ти и го искам веднага.

— Масово убийство — най-после каза Хънтър, но не добави нищо повече, нито пък Лушън каза нещо, и няколко секунди двамата мълчаха.

Всички в кабинета си размениха разтревожени погледи. А после чуха ръкопляскане от страна на Лушън.

— Много добре, Скакалец. Знаех си, че няма да ме разочароваш. Масовото убийство наистина е област, и която още не съм пристъпил и за която мисля много… но ти можеше да се досетиш и сам, Скакалец. Не беше необходимо да се обаждаш на господин Тъпак и да го караш да проверява в тетрадките ми, нали? Но след като си го направил, кажи ми какво откриха той и армията му от зомбита на страница сто трийсет и три? Любопитен съм, сещаш ли се, че то любопитството поддържа ума ми гладен и сърцето ми младо. — Лушън се изсмя. — Видя ли какво съм направил там, Скакалец?

На лицата на всички около бюрото на Хънтър се изписа несигурност. Изглежда никой освен Робърт не разбра малката шега на Лушън — "любопитен съм, сещаш ли се, че то любопитството поддържа ума ми гладен и сърцето ми младо". "Се-Чет" или "С-4".

— И така, нека те попитам по друг начин, Скакалец. Как ще навляза в света на масовото убийство?

Хънтър не отговори, а през присъстващите в стаята като "мексиканска вълна" премина безпокойство.

— Хайде, Скакалец, току-що ти отворих вратата да ме замериш с най-добрата си поанта. Нима наистина ще ме оставиш да вися така?

Капитан Блейк изглеждаше малко объркана, но всички други разбраха иронията.

— Как ще навляза в света на масовото убийство, стари приятелю? — настоя Лушън.

Хънтър продължаваше да мълчи.

— Възможно ли е да е с… — Лушън задържа напрегнатото очакване пет секунди. — Бум? — Той избухна в оживен смях.

Барбара изкриви лице в гримаса, сякаш беше чула не само ужасна, но и безсмислена шега.

— Какво? — Устните й се раздвижиха, но не излезе звук.

— Вярно е, Скакалец — продължи Лушън. — Имам един килограм, може би и повече, военен клас С-4.

Сърцето на капитан Блейк сякаш се спусна в стомаха и очите й се разшириха от изумление.