По следите на злото [bg]

Отговорът на тази загадка, колкото и странно да беше, дойде късно една нощ в петък, тринайсети. Тогава Лушън беше на шестнайсет.

Може би необичайната ситуация в дома му го бе принудила да стане уединен и затворен или фактът, че повечето хлапета на неговите години не можеха да се сравняват по интелект с него и го отегчаваха. Така или иначе, Лушън нямаше много приятели, всъщност от много години нямаше приятели, но това никога не го беше тревожило. Той обичаше да бъде сам. По този начин не му се налагаше да търпи глупостите на другите.

Във въпросния ден си тръгна късно от училище и отиде в Музея на изкуството в Денвър на авеню "Паркуей" 14, който само за една нощ — в петък, тринайсети — беше отворен до полунощ и представяше специална фотографска изложба на седмия етаж. Изложбата беше озаглавена "Ужаси от реалния живот (които няма да видите във филмите)" и показваше повече от седемстотин снимки от реални местопрестъпления, които ФБР беше дало на музея. Лушън не би я пропуснал за нищо на света.

Разбира се, входът за изложбата беше забранен за лица под осемнайсет години, но той беше редовен посетител в музея. Ходеше там най-малко два пъти в седмицата и се разхождаше с часове. Познаваше повечето служители на музея, включително охраната, и трябваше само да даде малък подкуп на единия пазач, за да си затвори очите, и да се вмъкне през задната врата.

Ако не друго, изложбата беше обезпокоителна. Повечето образи лесно можеше да се определят като травмиращи, особено за едно шестнайсетгодишно момче, но интересът на Лушън към смъртта беше започнал години по-рано, преди тринайсетия му рожден ден. В един от много редките случаи, когато прекарваше време с него, баща му го заведе на лов в планината в Колорадо. Отначало Лушън мислеше, че няма да му хареса. Отнемането на живота на невинно животно за чисто удоволствие и суетност беше нещо, което не го привличаше тогава, но в чакането, дебненето и погледа и очите на животното точно преди да сложиш край на живота му, имаше нещо, което го заплени. Тогава той за пръв път осъзна, че в смъртта има нещо, което го кара да се чувства… могъщ.

В нощта на изложбата Лушън стоя в музея, докато затвориха. Той изучи внимателно всяка показана фотография. Колкото по-страховити бяха, толкова повече се вълнуваше. Когато си тръгна, беше толкова възбуден, че не му се прибираше вкъщи и реши да се разходи.

Нямаше предвид определена цел. Искаше само да повърви. И тогава, когато наближи пресечката на Калифорния Стрийт и Петнайсета улица, видя баща си, който излизаше от малък ресторант на ъгъла. Проблемът беше, че баща му не беше сам. Подръка го беше хванала висока, млада и много привлекателна жена.