По следите на злото [bg]

— Да, вече установихме това, много благодаря. — Търпението на Уест явно се изчерпваше. — Какво искате да кажете, детектив?

— Искам да кажа, че няма реална необходимост Лушън да разделя гатанката на три части — отвърна Хънтър. — Това е един от психологическите му трикове.

Последните думи на Хънтър накараха всички да замръзнат на местата си.

— Психологически трик? — попита капитан Блейк. — Как така, Робърт?

— Замислете се — обясни Хънтър. — Необходимо ли е Лушън да ни казва какво е било в миналото набелязаното място? Не, нали? Трябва само да ни каже втората част на гатанката — какво е мястото сега, не какво е било. Какъв е смисълът да ни казва какво е било по-рано? — Той повдигна рамене. — За да ни помогне? Да ни даде по-добър шанс да открием правилния отговор? По-добър шанс да го спрем? По-добър шанс да стигнем до бомбата?

Хънтър видя, че всички се обезпокоиха и замислиха.

— Въпреки това — продължи той — Лушън започва гатанката, като ни казва три неща, които са ставали на това място, но вече не стават. — Хънтър се изправи и се приближи до дъската. — Знаел е, че първо ще разберем тази част, по две елементарни причини. Първо… — Той направи гримаса, която говореше "Очевидно е". — Тази част е първа в гатанката и второ — видимо е по-лесна от втората част, или поне така изглежда.

— Тогава мислите, че той лъже? — попита Уест. Гласът му не беше толкова агресивен, колкото преди няколко секунди. — Смятате, че ни е казал фалшива първа част на гатанката само за да ни отклони от правилната посока? Да ни накара да повярваме, че мястото е било училище или нещо подобно, когато всъщност изобщо не е така. Може би мястото дори не е имало предишен живот?

— Ако е така — намеси се Холбрук, — тогава какво пречи на Лушън да лъже за цялата гатанка? Всичко може да е измишльотина, особено частта, която уж ни подсказва какво е мястото.

— Не — поклати глава Хънтър. — Лушън не би видял причина да го прави, но първата част на гатанката определено е включена, за да ни отклони от правилната посока, само че не по начина, за който мислите.

В стаята отново настъпи объркване.

— Лушън е психопат до мозъка на костите — поясни Робърт. — Той наистина вярва, че превъзхожда всички ни, особено интелектуално. Не би прибягнал до евтини номера като лъжи или съчиняване на фалшива гатанка. Гатанката е вярна.

— Но вие току-що казахте, че първата част определено е включена, за да ни отклони от правилната посока — настоя Уест.

— Да, но не защото е фалшива. Целта й е да ни обърка, да ни накара да разсъждаваме прекалено много. — Хънтър вдигна ръка, за да спре въпросите, защото знаеше, че нещата стават малко сложни. — Нека обясня.

— Моля ви — каза Уест.

— Агент Холбрук предложи много правдоподобен отговор за първата част на гатанката за колко минути? Три, може би по-малко?