По следите на злото [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-518-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По следите на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Гарсия никога не беше виждал партньора си такъв, какъвто беше в момента. Ако не го познаваше добре, той би се заклел, че Хънтър изглежда уплашен.
Хънтър вдигна ръка, за да му направи знак да почака.
— Все още нямаме план, Ейдриън, защото всъщност не знаем какво ще направи Лушън. В момента можем само да чакаме обаждането му и да ни каже гатанката. Нямаме представа каква ще бъде.
— Разбирам — отвърна Кенеди. — Искам да ме държиш в течение, Робърт, и ако се нуждаеш от нещо от ФБР, само кажи.
— Ще ти се обадя веднага щом говоря с Лушън — каза Хънтър и погледна часовника си. — И това ще стане след десет минути.
— Ще чакам — отговори Кенеди и затвори.
— Каквото и да се случи — отново започна Уест, — трябва да вдигнем по тревога всички сапьорски екипи, които са на разположение, и да ги държим в готовност. Бях военен, преди да стана щатски маршал. Знаете ли какви поражения може да нанесе един килограм С-4, детектив Хънтър?
— Зависи с какво е комбиниран — отговори Робърт.
Уест се намръщи.
— Какво? Как така "зависи с какво е комбиниран"?
Гарсия сподави усмивката, която се опита да извие устните му. О, сега ще ти изнесат лекция, помисли си той.
Хънтър си пое дълбоко дъх.
— Когато се детонира, С-4 има двойно освобождаване на енергия. Първата вълна се детонира навън със скорост малко повече от осем хиляди метра в секунда. Това е близо седем пъти повече от номиналната скорост на изстрелването на деветмилиметров куршум.
Вторият взрив, който се детонира горе-долу със същата скорост, се движи навътре, към епицентъра. Въпреки това и факта, че произвежда много мощен взрив, сам по себе си С-4, освен ако не е поставен в големи количества, не причинява толкова големи разрушения. Например половин килограм С-4 взривява вратата на евтин сейф или пробива дупка с размера на баскетболна топка в бетонна стена, но само толкова. Но да речем, че комбинирате този половин килограм С-4 със счупени стъкла, гвоздеи, метални сачми или каквото друго искате, за да създадете мръсна бомба, експлозията превръща парчетата в свръхскоростни куршуми и ги изстрелва надалеч и във всички посоки. В затворено помещение като стая, пълна с хора, абсолютно никой в радиус петнайсет метра няма да е в безопасност. Никой дори няма да оцелее.
Уест не откъсна очи от Хънтър. Все още се мръщеше, но сега от изненада.
— Ако същият половин килограм С-4 се комбинира, да речем… с един галон леснозапалимо гориво — продължи Хънтър, — и като вземем предвид, че когато се детонира, С-4 бързо се разлага и отделя азот и въглеродни оксиди, които са изключително леснозапалими и се движат със скорост, по-висока от скоростта на звука, експлозията ще удвои мощността си на детонация. Тъй като добавя огън, взривът е като високомощна разнопосочна огнехвъргачка. Всички в радиус петнайсет метра вероятно ще изгорят живи като факли. — Той погледна Уест. — Ето защо, както казах, маршал Уест, размерът на пораженията, които нанася С-4, зависи от това към какво е прикрепен пластичният експлозив.
Уест примигна веднъж.
— Чета много — обясни Робърт, разгадавайки озадачения му поглед.
Уест примигна още веднъж.
— И запомням много от това, което прочитам — добави Хънтър.
— Не може да бъде — отбеляза Уест.
— Но вие сте прав, че трябва да вдигнете по тревога сапьорски екипи — каза Хънтър. — Ако Лушън наистина планира нещо с C-4, те ще трябва да бъдат готови да реагират незабавно.
— Ще се обадя — отвърна Уест, въздъхна тежко и извади мобилния си телефон. — Колко остава до обаждането на Лушън?
— Седем минути.
35
Лушън хукна надолу по ескалатора в Юниън Стейшън и се качи във влакчето на метрото няколко секунди преди да се затворят вратите. Застана вътре леко задъхан, с раница, преметната на дясното рамо, и се вгледа в перона, който бавно се отдалечаваше. Все още мислеше за възрастния мъж, внуците му и как момчето, което отиде в тоалетната, никога няма да разбере какъв голям късмет е извадило.
Трябва да си благодарен, хлапе, помисли си Лушън. Защото разписанието на метрото току-що те спаси.
Отначало той се опита да отрече пред себе си защо сцената в чакалнята на гарата му беше въздействала по този начин, но дълбоко в душата си знаеше причината. Възрастният мъж му напомни за дядо му — единствения човек в семейството му, с когото се спогаждаше.
Лушън беше роден в богато семейство. Баща му, Чарлз Фолтър, беше адвокат, който имаше преуспяваща кантора в Денвър, Колорадо. Майка му, Мари-Ан Фолтър, беше дъщеря на едни от най-богатите фермери в Уайоминг, но въпреки всичките пари и лукса детството на Лушън съвсем не беше щастливо.
Баща му не даваше пет пари за семейния живот и прекарваше почти цялото си време на работа, или поне така твърдеше, включително уикендите. Сутрин излизаше рано, преди Лушън да стане, и дори да се върнеше у дома същия ден, което не се случваше често, си идваше късно нощем, много след като синът му си беше легнал. Когато беше дете, Лушън не виждаше баща си по цели седмици.