Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Совалката продължаваше да се издига нагоре. Иззад планинското било се показаха кораби. Бяха дълги повече от шестстотин метра, но дебелият слой прах върху тях ги правеше да изглеждат по-малки. Висяха в пространството, вързани здраво един за друг като неволници на пазар за роби. Езр започна бързо да ги брои наум като си даваше сметка, че едва ли вижда всичките.
— Докарали сте всичко на L1. Значи сте си присвоили находките и на двете експедиции, така ли?
— Боя се, че сте прав — кимна Нау. — Най-добре е да сме откровени, когато говорим по тази тема. Битката изтощи докрай и двете страни. За разлика от вас ние имаме достатъчно ресурси да се върнем у дома, затова пък ще се приберем с празни ръце. Обединим ли се обаче… От L1 спокойно се наблюдава света на Паяците. Ако наистина са навлезли в Ерата на комуникациите, тогава ще използваме техните ресурси, за да възстановим нашите загуби и поправим щетите от битката. С други думи — можем да получим почти всичко, за което дойдохме тук.
Хм. Това напомняше за дългите периоди на преговори и обработка, докато клиентът узрее за сделката. Чуенг Хо бяха използвали тази стратегия в няколко случая. Понякога тя дори даваше резултат.
— Ще бъде трудно за изпълнение.
— За вас сигурно ще е трудно — разнесе се глас иззад гърба му. — Но Новородените се справят с всичко. Най-добре е да запомниш това още сега.
Езр разпозна в този глас представителя на Новородените, който продължаваше да твърди, че Чуенг Хо са ги нападнали от засада дори след като унищожиха флагманския им кораб. Насреща му се усмихваше едър блондин. Казаното от него беше пределно ясно и недвусмислено.
— Ние винаги се бием така, че да спечелим. Скоро и Паяците ще го разберат.
Не беше чак толкова отдавна вечерта, когато Езр Вин седеше като равноправен съюзник до този човек, а той на свой ред беше погълнат от лекцията на Фам Тринли. Още там се разбра, че блондинът е грубиян и кавгаджия, но тогава нямаше голямо значение. Погледът на Вин пробяга по тапицираните с килими стени и се върна към Анне Рейнолт. Тя внимателно следеше разговора. Ако се съдеше само по външния вид, двамата с Брюхел бяха като брат и сестра. В русата коса на здравеняка се забелязваха червеникави отблясъци. Но с това се изчерпваше цялата прилика помежду им. Макар и с неприятен характер, той беше прозрачен като стъкло, а чувствата му — крайни и лесни за разгадаване. Единствената проява на емоция у Анне Рейнолт бе зле прикриваното нетърпение. Тя наблюдаваше събеседниците с изражение, сякаш е зърнала досадни вредители в градинската леха.
— Но ти не унивай, амбулантно търговче такова. Вашата собственост е извън всяка опасност. — И той посочи през прозореца. Долу се забелязваше зеленикаво петънце, което далечно напомняше кръг — лагерът на Чуенг Хо. — Паркирали сме го в орбита на осем дни разстояние от планетата.
Томас Нау леко повдигна ръка, сякаш искаше да посочи нещо на тавана, и Брюхел незабавно млъкна.
— Разполагаме със съвсем малко време, господин Вин. Известно ми е, че Анне Рейнолт ви е запознала с основните факти. Искам обаче лично да се уверя, че си давате сметка за новите си задължения и отговорности. — Той направи нещо с ръкавела си и гледката от лагера на Чуенг Хо се увеличи неколкократно. Вин мъчително преглътна; странно, това беше най-обикновен лагер, дълъг почти сто метра. Очите му трескаво изучаваха неравния купол от ватирана материя. Беше живял под него не повече от две Мсек, неведнъж проклинайки теснотията там. А сега чувстваше това място като втори дом — вътре бяха повечето от оцелелите му приятели. Толкова лесно можеха да унищожат и него! Засега обаче всичките му части изглеждаха непокътнати. Никъде не личеше куполът да е бил кърпен. Капитан Парк реши лагерът да е далеч от корабите, а Нау пощади убежището им.
— … ето защо вашето положение е от изключително значение. Като мой представител и предводител на флота вие поемете отговорност, равна на тази на капитан Парк. Винаги можете да разчитате на подкрепата ми. Ще взема мерки и моите хора да схванат това. — Поглед към Ритцер Брюхел. — Ще ви помоля обаче да запомните едно-единствено нещо: нашият успех, нашето оцеляване сега зависи от това дали ще ни сътрудничите почтено.